Гергьовден е един от най-тачените български празници. На днешния ден се почита Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра и покровител на земеделските стопани.
В българския народен календар Гергьовден е най-големият пролетен празник. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Св. Георги традиционно е възприеман като повелител на плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. В народните песни за него се пее с любов и уважение, а самият светец се окачествява като “хубав”, “зелен” и “милен”. Още в ранно утро на празника жените и децата събират свежи цветя по поляните и кичат с тях вратите и прозорците на къщите си. В чест на светеца – покровител на овчарството, във всеки дом се коли по едно мъжко агне. Около обяд всички се събират на празнична трапеза с печеното агне. Цял ден се пеят песни, играят се хора, организират се борби и състезания.
Гергьовден е също така празникът на скотовъдите. По традиция на този ден овчарите отвеждат в църковния двор агне с венче на рогцата. Свещеникът прочита празнична молитва за здраве на хората и животните, и за добра реколта от нивите. По традиция на празничната трапеза на Гергьовден във всеки български дом присъства печено агне или ястие от агнешко месо.
Имен ден днес празнуват: Георги, Галя, Гергана, Ганка, Ганчо, Генчо, Георгина, Гинка, Гиньо, Гиргин,Гиргина, Гюрга.