Честит Гергьовден!

На 6 май отбелязваме един от най-тачените български празници – Гергьовден, но и Денят на храбростта и Празникът на Българската армия. На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Св. Георги традиционно е възприеман като повелител на плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“, казват старите българи.

Традиционно за този ден е правенето на люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни. На Гергьовската трапеза задължително има агнешко. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне.  Обикновено агнето се пече цяло, като задължително се освещава преди да се сложи на трапезата, като е хубаво тя да се прави някъде на зеленина.

Веселието е задължително по време на целия празник, а повод да почерпят на Гергьовден имат носещите имената Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Гено, Генчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.