– Г-н Велинов, материалът „Чавдар Велинов: Излишно хвърляме пари на народа за Плевенската филхармония” в infopleven предизвика активна и разнопосочна полемика сред читателите. Искате ли да внесете уточнение по темата?
– Думите ми не са разбрани правилно и са извадени от контекста. Никога не съм бил против съществуването на Плевенската филхармония и нейното подпомагане още от деня на реформата преди години. Не съм против и сега, когато реформата е отпаднала и Филхармонията е на делегиран бюджет. Следователно Министерството на културата не следи бройката на културния институт. Как да подпомогнем Филхармонията при делегирания й бюджет? И вариантите трябва да бъдат предложени от общинската администрация и Министерството на културата , а ние да ги обсъдим в Комисията по култура. Ако те са приемливи и преценим, че тези пари, дадени от данъкоплатеца, служат за производство на един високо естетически и културен продукт, средствата ще бъдат гласувани на сесия на Общинския съвет в града. При всички случаи аз съм убеден, че членовете на Комисията по култура са настроени благосклонно относно това Плевенската филхармония да произвежда културния си продукт в тази община. При какви условия обаче ще получи съответното финансиране е въпрос, който трябва да се отрегулира между местната администрация и Министерството на културата. Това е въпросът с Плевенската филхармония – няма никаква колизия, няма никакъв проблем. Просто администрацията трябва да излезе с предложение, което да бъде съгласувано с Министерството на културата.
– И вие не сте против финансирането на част от щатните бройки на културния институт в бъдеще?
– Не, не съм против, но трябва да има строги критерии и правила защо и при какви условия се дават тези пари и как се отчитат в Общината. Как Общината следи харченето на тези пари – дали те са за културен продукт, дали те са за пътувания и т.н. Трябва да се знае за какво са похарчени тези над 200 хиляди лева или колкото реши Общинският съвет. Така, както има строга отчетност в Драматично-куклен театър „Иван Радоев”.
– А на този етап няма ли такава отчетност от страна на ръководството на Плевенската филхармония?
– Няма никаква отчетност. Просто се дават пари.
– За каква отчетност става въпрос? Към настоящия момент с тези 220 хил. лева Община Плевен не изплаща ли заплатите на 28-те щатни бройки, на които е работодател?
– Да, изплаща заплатите. Но Филхармонията има така наречения делегиран бюджет – 50 лв. за всеки продаден билет, независимо от това колко оркестранти участват в концертната продукция и би следвало да получават заплатите си от делегирания бюджет. Общината дава допълнително средства, за да има в Плевен филхармония. Ще дам един пример: когато Филхармонията използва Общинския хор „Гена Димитрова”, хорът получава 150 лева! Което поставя под съмнение доколко справедливо се разпределят средствата, дали условията са точни.
– Какви условия имате предвид?
– Отново ще подчертая – това трябва да го реши администрацията съвместно с Министерството на културата.
– А какво е вашето лично виждане за бъдещия културен живот на Плевен?
– В културния живот на Плевен трябва да се случват такива събития от културен характер, които да му придават специфика, да го динамизират, освен това да модернизират формите на организация на самия културен живот. Трябва някой да управлява културния живот, да го насочва, да избира приоритетите, да ги налага. За да може тази общност – плевенската, да получи своя културна специфика. И когато стане въпрос за Плевен, да могат да се изброят няколко културни събития, които да са характерни за този град. Тогава и самочувствието на гражданина и желанието му да участва в този културен живот ще бъде значително по-високо.
Типично за „политик“ – когато разбере, че е направил нещо лошо, винаги излиза с опровержение на казаното от самия него. Г-н Велинов, не Ви познавам, не искам и да Ви познавам. Ако имате съвест, подайте оставка и нека на Вашата длъжност чрез конкурс да дойде много по-знаещ и можещ човек.
Същото се отнася и за г-н Ивайло Атанасов. Преди време (2007-2008г.) имаше желание за „усвояване“ на доста голяма сума от Европейските фондове за реконструкция на читалище „Съгласие“. Подозирам, че намеренията на г-н Ивайло Атанасов са били користни…. как без конкурс е била избрана точно определена софийска строителна фирма (да не казвам имена на фирмата и нейния управител). Но всичко това някакси не се случи реално, и г-н Ивайло Атанасов не успя да „усвои“ една крупна сума пари за себе си. Подозирам, че ако всичко е било финансирано, едва ли г-н Ивайло Атанасов би вложил цялата сума за реконструкция на читалище „Съгласие“. Ето това се нарича „опит за усвояване“ на пари по европейските програми.
Такива хора като г-н Велинов и г-н Атанасов трябва веднага да подадат оставка и да не се опитват да правят това, което не могат.