Уникална за страната фармако-физиологична лаборатория откриха в Медицинския университет в Плевен

Уникална за страната фармако-физиологична лаборатория откриха в Медицинския университет в Плевен. Лентата прерязаха акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН, и проф. Славчо Томов, ректор на висшето училище. На церемонията присъстваха още чл.-кор. Димитър Димитров, съветник на председателя, почетният ректор проф. Григор Горчев, проф. Радомир Радомиров, чл.-кор. на БАН, кметът на града проф. Димитър Стойков, зам.-кметът Стефан Петков, гости от Ростов на Дон, преподаватели от висшето училище.

 

Лабораторията е реализирана в рамките на Регионалния академичен център в град Плевен. Фармако-физиологична лаборатория е с три самостоятелни постановки за извършване на експериментална дейност, което ще даде възможност да се правят уникални научни разработки. „В тази лаборатория за пръв път събираме няколко методики, основани на принципа чрез електрическа стимулация да се предизвикват възбуждения в нервните тъкани и от тях да се предава на гладки мускули, които участват в структурата на най-важните системи в човешкия организъм. Така може да се проследяват причините на разстройства и начини за оптимизиране с лекарствени средства”, поясни проф. Радомиров.

Трите постановки са комплектовани за първи път в страната в тази лаборатория, като са свързани с Катедрата по фармакология в Оксфорд. „За мен плевенският Медицински университет е изключително бързоразвиващ се с много мотивирано ръководство”, заяви проф. Радомиров. Информацията от експерименталните изследвания не остава в лабораторията, а на минутата може  да бъде изпратена до всички точки на света чрез онлайн връзка.

„Горд съм, че откриваме тази лаборатория. За първи път БАН отвори вратите си към България, към производството, към науката, която е не само в София, а и в останалите академични градове. Идеята за Националната академична мрежа е нещо уникално и ако управляващите я приемат и я подкрепят в перспектива, това ще обърне научната мисъл на България и ще я промени пред лицето на света”, коментира проф. Томов.

„Този метод е апробиран в Оксфордския университет. След това колегата проф. Радомиров го доразвива със свои ученици и за първи път в България се случва това нещо. Хубаво е, че ръководството на плевенския Медицински университет е отворено към иновации, защото колегата не можа да реализира това в София. Лобораторията е съвместна между университета и БАН. И така трябва да бъде – ние сме една малка страна и ако не работим заедно, не е добре.”, заяви акад. Воденичаров.

 

В лабораторията ще работят обучени учени начело с доц. д-р Галя Ставрева от Катедрата фармакология, която вече има разработена дисертация.

Реализирането на този проект е първият реален резултат от изпълнението на договора за сътрудничество, което ще допринесе за разработване на качествени дисертационни трудове и за предлагане на съвременно обучение на студентите на МУ-Плевен.

През 2013 г. Българската академия на науките предприе мащабна инициатива по създаването на Национална академична мрежа, чиято основна цел е подпомагане на научната дейност в страната и внедряването й в практиката. В реализиране на тази идея само за един месец бяха подписани редица договори за сътрудничество между БАН и университети в осем града. Инициативата се разраства и университетите, включени в нея, вече са 14, информира акад. Воденичаров. Плевен беше един от тези градове и официално стана част от националната мрежа на 26 юни 2013 г., когато ръководството на Академията сключи договор с МУ-Плевен с основна цел създаване на съвместен академичен център.

В рамките на Регионалния академичен център и в изпълнение на целите на договора за сътрудничество, съвместно с учени от Академията, висшето училище успя да оборудва уникалната лаборатория.

На тримата гости от БАН бяха връчени плакети по повод 45-тата годишнина от създаването на Медицинския университет в Плевен.