Увеличението на минималната заплата може да потисне пазара на труда в Северозападна България

Увеличението на минималната заплата от 1 януари 2015 г. е ненавременно и може да потисне пазара на труда в Северозападна България. Това мнение изразява Явор Алексиев, икономист от Институт за пазарна икономика в интервю за Агенция „Фокус”. „Можем спокойно да обособим и посочим 2014 г. като годината, в която най-бързо се възстановяваха работните места от началото на кризата досега. Например след края на септември работеха над 60 хиляди души повече, отколкото през същия период на 2013 г. Основният въпрос е сега, когато оскъпяваме цената на труда от 1 януари, а след това и от 1 юли, какъв ефект ще има това върху разкриването на работни места и то най-вече в по-малките и по-бедни области. Нашите очаквания са за по-бързо възстановяване на пазара на труда от заложеното в прогнозата на правителството за 2015 г. В същото време точно ходове като увеличаване на минималното заплащане могат да потиснат пазара на труда и да забавят неговото възстановяване в някои от най-бедните области. Такива са най-вече областите в Северозападна България. Минималният доход в страната е 40 % от средната заплата на страната, което е по-ниско от средната за Европейския съюз. Действително, ако погледнем данните за една област като Видин, виждаме, че през 2013 г. минималната работна заплата, преди да започнем да я увеличаваме, е близо 60% от средната за страната. Това означава, че всяко едно по-нататъшно покачване, което не е съпътствано с увеличение на печалбите на фирмите и на тяхната конкурентоспособност, води до загуба на работни места или до минаване в сивия сектор”, коментира икономистът.

В интервюто той посочва, че от края на 2012 г., когато минималната заплата беше 290 лв., през август-септември тази година, когато тя ще бъде 380 лв., ръстът ще е над 30 %. Въпросът е колко са фирмите, чиято печалба е нараснала с 30 % през тези 2,5 години, коментира той и изразява предположение, че много малко фирми ще отговорят на тези критерии. „Това означава или съкращаване на работници или преминаване в сивия сектор”, убеден е Явор Алексиев, според когото „това винаги е неприятното последствие от едно такова административно вдигане на минималната цена на труда”. „Административното оскъпяване на цената на труда води до това, че бизнесът или трябва да има по-големи печалби, или да икономисва от други средства, или да се лишава от работна ръка. Проблемът е, че сега, когато наистина имаме признаци за възстановяване на пазара на труда, се намесва правителството и променя правилата на играта и то в период на дефлация”, казва Явор Алексиев.

Според ИПИ по-добрият вариант е покачването на трудовите възнаграждения да следва темпа на нарастване на производителността на труда. В противен случай едно по-бързо покачване на минималната работна заплата от това, което хората могат да отговорят като умение и като производителност, поставя много хора в т.нар. дългосрочна безработица.