С панихида ще бъдат отбелязани 139 години от смъртта на Цар Освободител Александър ІІ

Днес, от 11 часа, в параклиса мавзолей „Свети Георги Победоносец” в Плевен ще бъде отслужена панихида по повод 139 години от смъртта на Цар Освободител Александър ІІ.

Той е убите на 1 март през 1881 в Санкт Петербург. Александър II (1818-1881) е най-големият син на Николай I Романов, на когото съдбата отрежда трудно реформаторско управление и трагичен край. Той встъпва на руския престол на 3 март 1855 г. в тежко за страната си време. С името на Александър ІІ е свързана отмяната на позорното крепостно право. Това  го превръща в Цар Освободител за 30 милиона селяни на огромната империя. След извършеното от големия реформатор Петър І, проведените от Александър ІІ преобразования са най-мащабни в цялата история на Руската империя, те са с прогресивен характер и са изключителни за своето време. Но липсата на бързи видими резултати е разочарование за голяма част от руското общество.Така се стига до организирането на няколко опита за покушение срещу Александър ІІ.

По него стрелят в Париж, след това и  в Русия, взривени са влакове, столовата на Зимния дворец, но съдбата сякаш бди над Александър ІІ и той остава невредим, въпреки честите и мащабни опити на убийците.

На 1 март 1881 г. привържениците на „Народна воля” организират пореден 7-ми опит за покушение срещу царя.  В този ден императорът посещава военен парад, а след това потегля към манежа. По каретата на монарха е хвърлена бомба, която избива много хора от ескорта му, но той остава невредим. Александър ІІ слиза от каретата и тогава  от тълпата излиза студент, който хвърля втора бомба. Тя разкъсва долната част на тялото на Александър ІІ и поразява смъртоносно и самия атентатор.

Императорът  и неговият убиец  умират едновременно същия ден – единият в Зимния дворец, другият в затворническата болница. В 15 часа и 35 минути същия ден  от флагщока на Зимния дворец  се плъзва надолу черно-жълтия императорски щандарт. А до тленните останки на своя дядо застава 12 годишният Велик княз Николай Александрович, на когото му предстои да бъде последният император на Русия.

От руския престол си отива един забележителен владетел, заслужил два пъти званието си Освободител – за свободата на над 30 милиона руски селяни и за свободата  и суверенитета на България, Сърбия, Черна гора и Херцеговина, за суверенитета на Румъния.

На лобното място на Александър II е издигнат храмът „Възкресение Христово”,  популярен  с името „Спас на Крови“ (Храм на Спасител, издигнат върху кръв),  тържествено осветен на 19 август 1907 г. Единадесет дни по-късно (30 август 1907 г.) е открит и паметникът „Цар Освободител Александър ІІ” в гр. София.

Десетки години след Освобождението българският народ и българската православна църква редовно отслужват панихиди в този ден в негова памет. По конюнктурни и политически причини за дълго тази традиция се прекъсва. Община Плевен и Военноисторически музеи я възстановяват през  2000 година.

Регионален военноисторически музей – Плевен