На 5 март преди 54 години за първи път е излъчено популярното детско телевизионно предаване „Лека нощ, деца“, по-известно като „Сънчо“. То се излъчва всеки ден без неделя в 19.45 часа, непосредствено преди „По света и у нас” по Първа програма (впоследствие Канал 1 и БНТ1). Първото издание е през 1960 г. През 2003 г. рубриката е свалена от екран, но година по-късно се завръща.
С песента към „Лека нощ, деца“ : „Аз съм Сънчо, ида от горица, да ви кажа ”Лека нощ, дечица”, че е тъмно вече вън – време е за сън”, са израснали вече пет поколения български деца. Тя е написана от големия български композитор Петър Ступел и е по текст на Димитър Спасов. Изпълнена е от певицата Лина Бояджиева.
В рубриката се разказват приказки за Кума Лиса, Зайо Байо, баба Меца, Кумчо Вълчо, Гинко-Пружинко, Макс и Мориц и много други български герои. Приказките на „Педя човек – лакът брада“ е най-популярната българска поредица в рубриката. Поколения българи са израснали с героите и гласа на Слава Рачева, създателката на Педя човек. Днес почти всеки може да запее песничката на Педя човек „Аз съм мъничко човече, на децата мил другар…”.
През 70-те години на миналия век всяка вечер в „Лека нощ, деца” актьорът Климент Денчев, известен за децата като Бате Климбо, рисува своите герои върху стъкло и разказва увлекателни и весели истории за тях.
Най-известният чуждестранен сериал, излъчван в рубриката, е „Банани с пижами”. Историята за бананите-близнаци Б1 и Б2 и техните приятели Лулу, Морган и Ейми се превръща в истински хит в българския ефир. Най-популярната реплика от детското предаване е диалогът между двата банана:
– Мислиш ли си това, което и аз си мисля, Б1?
– Мисля, че да, Б2!