Традицията повелява на Бъдни вечер ястията на трапезата да са задължително нечетен брой, като те трябва да са най-малко седем. На повечето места техният брой е девет – колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната държат гозбите пък да са дванадесет – колкото са месеците в годината, а други седем – като броя на дните в седмицата.
Освен традиционните ястия като пълнени чушки, сарми, лещена супа и тиквеник, на празничната трапеза трябва да се сложи и мед, за да е сладък животът, лук, за да е много имотът, като люспите му, чесън, за да пази от зли сили, като скилидка от него се носи през цялата година против уроки, гласи поверието. Житото, най-важната храна на българина, също трябва да е на трапезата. Добре е да се сложат семки – тиквени, слънчогледови и много ядки, за да е плодородна и изобилна годината. По орехите може да се гадае и за здраве и късмет, гласят още народните вярвания. Хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далеч от къщата и домът ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности.
На трапезата на Бъдни вечер е задължително да се поднесе пита. Поверието изисква питата да е домашно приготвена, тъй като представлява символично жертвоприношение. Украсява се с кръстове, кръгове и цветя – символ на плодородието. В нея се замесва пара, за да покаже кой ще е късметлията през годината. Някъде пъхат и дрян за здраве.
В ястията за празничната вечеря се включват основно храни, които набъбват при варенето: жито, боб, леща, ориз, сухи пиперки, ошав, стафиди. Те са символ на зачатието, на бременността и раждането на новия живот.
На Бъдни вечер вечерята започва рано, като най-хубавата част от празника е, че семейството се е събрало. Споделеният трепет от очакването на празника не може да бъде заменен и от най-скъпото меню.