Скъсан мост в Плевенско заплаха за корабите в река Дунав

100-тонния понтонен мост, свързващ плевенските села Искър, Крушовене, Байкал и Славовица може да потопи плаващите в река Дунав кораби. За това алармира кметът на с.Искър – Стефан Тодоров. На 6 февруари тази година природно бедствие скъса моста над река Искър и го премести до левия й бряг, където оттогава той е привързан за три дървета. От построяването му през 2003 г. съоръжението беше жизненоважна връзка между споменатите по-горе населени места.

„Ледоход /ледени блокове, натрупани един върху друг/ – висок 4 метра и дълъг 15 км се подпря в моста и го откъсна. Мостът е цял, но всяко от 6-те му звена са пробити. Цяло щастие е, че ледовете не го отнесоха по реката чак в р.Дунав, където тази огромна маса може да потопи кораби. Това обаче може да се случи при всяко следващо бедствие“, коментира Тодоров.

Веднага след инцидента през миналата зима той, колегите му от другите села и кмета на Община Гулянци – Лъчезар Яков започват да обсъждат изход от ситуацията. „Потърсихме съдействие от вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов с надеждата да изпрати подразделения от Министерството на отбраната /МО/, които да възстановят моста. Отговори ни с писмо, че в МО няма такива звена и не може да помогне. Тогава с кмета на Община Гулянци взехме решение да се изгради бетонов мост – с дължина 40 метра, ширина 4 метра, да издържа 20 тона и да е с една стъпка вода. Ще струва около 250-300 000 лева. Финансирането ще е от общината, защото моста е с местно предназначение. Работят проектанти, но кога ще стане … Случилото се с понтонния мост през зимата не е повреда или нещо от този род, а бедствено положение станало в резултат на природно бедствие. Така че, ако държавата има желание може да помогне за изграждането на новия“, заяви кметът на с.Искър. Той е категоричен, че мост на всяка цена трябва да има, защото това е важна връзка за около 2500 жители.

„Още от преди повече от 2000 г. /от римско време/ на това място винаги е имало преминаване над р. Искър чрез мостове и понтони. Мостът е важен за нашите села. От другата му страна нашето село има 10 000 декара – обработваеми земи, пасища, мери, гори и защитена територия около 230 дка с уникален дъб, вероятно най-големия в България – с 8 човешки обхвата. Освен това в граница с нас, с.Славовица има около 3000 дка – гора, пасища, обработваема земя, мери. И те като нас също не могат да достигнат до нея без моста. За да работим земята си сега се налага да пътуваме по 20 км, заобикаляйки като ползваме мостовете на 10 км надолу по реката на с.Гиген или на 10 км нагоре на с.Ореховица“, разказва кметът на с.Искър – Стефан Тодоров.