Сирни заговезни е ден за прошка

Българската православна църква почита църковния празник Сиропусна Неделя, наричан от народа Сирни заговезни. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и след него започва Великият пост, който продължава до 5 май.

По традиция на Сирни заговезни близки и познати се опрощават помежду си. По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мамо, тате”. „Просто да ти е, Господ да прощава” пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.

Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството

Днес се палят огньове  и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.

Много популярен е и обичаят хамкане. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие.

Сирница е подготовка за дългия великденски пост, който продължава 49 дни. Днес се заговява с млечни храни. След Сирни заговезни са забранени църковните бракове.