Свети Софроний Врачански – пръв последовател на Паисий

На 11 март т.г. се навършват 277 години от рождението на Свети Софроний Врачански – български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски. Той е роден в Котел със светското име Стойко Владиславов. Отрано остава сирак и е отгледан от свои роднини. Учи в местното училище при известния даскал и книжовник поп Милко, а през 1762 г. става свещеник.
Три години по-късно има шанса да се срещне с Паисий Хилендарски, който при едно от своите пътувания посещава и Котел. По поръка на местните първенци Стойко Владиславов прави първия препис на “История славянобългарска”, който предоставя за общо ползване в котелската църква (януари 1765 г.). Повлиян от идеите на Паисий, Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история. За целта той посещава през 1775 г. Атонските манастири, а по-късно (1781 г.) изготвя и втори препис на “История славянобългарска”, който е запазен от неговите наследници като семейна реликва.
Подложен на преследване и притеснения както от турските власти, така и от гръцкия митрополит, през 1792 г. Стойко Владиславов се премества в Карнобатско, а от 1794 г. се установява в Арбанаси, където живее един от синовете му. Тук именно получава предложение да заеме овакантеното място на врачански епископ и след кратко колебание на 16 септември 1794 г. е официално ръкоположен под името Софроний Врачански. Отново е подложен на преследване и е принуден да се пресели в Румъния. Със своя дар на предвиждане още в 1812 година издава позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото идва време чрез тяхното оръжие България да се освободи от „турското варварско мъчителство“. Почива в Румъния през 1813 година.
Той има голям принос при разпространение на българското книжно учение, произнася църковни проповеди на български език. Животът си описва в своята оригинална творба „Житие и страдания грешнаго Софрония“ (написана около 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург).