Приемният родител Снежана Панкова: Няма по-хубава емоция от това да дадеш бъдеще на дете

Приемната грижа е призвание, което изисква отдаденост и не е подходящо за всеки, заяви приемният родител Снежана Панкова по време на дискусия в Националния пресклуб на БТА в Плевен. Срещата беше посветена на приемната грижа и е част от съвместната инициатива на Българската телеграфна агенция (БТА) и Агенцията за социално подпомагане (АСП) „Приеми ме“. Това съобщи БТА.

Панкова разказа, че вече 13 години е приемен родител. През дома ѝ са преминали 11 деца на възраст от новородени до 12-годишни, включително дете с увреждания. Тя е отглеждала и две двойки близнаци, както и шест или седем деца в рамките на заместваща грижа. Освен приемните деца, Панкова има и три свои биологични деца.

„Емоцията, която дават приемните деца, никой и никъде не можа да даде“, каза тя. По думите ѝ биологичните ѝ деца също я зареждат и тя ги обича много, но преживяването с приемните деца е несравнимо. Особено силно я трогва моментът, когато те се обърнат към нея с „мамо“.

Панкова е избрала да стане приемен родител, за да не се налага да избира между семейството и професионалната реализация. В началото смятала, че е подготвена за ролята, но впоследствие се сблъскала със ситуации, които дотогава е виждала единствено във филми. Трудностите я накарали често да търси подкрепа от психолога Иваничка Мусова и от социален работник.

„Това не е професия. Това е призвание. Не е за всеки“, подчерта приемният родител. Тя призова хората, които обмислят да поемат такава отговорност, да го направят искрено и с готовност да дадат най-доброто от себе си, защото по този начин реално помагат на деца в трудна ситуация.

В момента в семейството на Панкова живеят 11-годишно момче и 8-годишно момиче, и двете с тежки житейски истории. Тя подчерта, че приемното семейство е само една спирка по пътя на децата. Трудното минало не означава задължително трудно бъдеще.

Панкова заяви, че никога не е поставяла финансовата страна на първо място. Биологичните ѝ деца не са проявявали ревност към приемните, а напротив – активно са участвали в грижите и възпитанието им. В семейството дори е обсъждана възможността да осиновят някое от децата, но близките ѝ са осъзнали, че има много хора, които мечтаят да станат родители.

По думите на Панкова раздялата с приемните деца не се преодолява напълно. „Времето не лекува, то ни учи да живеем с раздялата“, каза тя. Най-голямата награда обаче е срещата с осиновители, които дълго са очаквали дете. Тогава приемният родител знае, че е изпълнил своята задача и е дал най-доброто, на което е способен.

„Това е най-прекрасното. Работим за финала, не за финансовата част“, заяви в заключение Снежана Панкова.

Инициативата „Приеми ме“ е част от проекта „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила“. Компонент 1 на проекта е насочен към развитието на приемната грижа в България и към повишаването на капацитета на социалните работници, общинските служители, приемните родители и останалите ангажирани страни. Проектът се финансира по програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.