Православната църква почита днес преподобни Паисий Хилендарски

На 19 юни Православната църква почита паметта на българския народен будител и духовник Паисий Хилендарски. Той е канонизиран за светец от Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.

Много учени сочат Паисий Хилендарски за основоположник на Българското възраждане заради изразените идеи за национално възраждане в труда му „История славянобългарска” .

Паисий е роден през 1722 година в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър. Най-сериозната научна хипотеза в българската историография казва, че Паисий Хилендарски е син на Михаил Хадживълчев и брат на Лаврентий (Лазар) Хилендарски от Банско.

Паисий Хилендарски през 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен. През 1758 г. пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния му труд. „История славянобългарска“ е завършена през 1762 г. в Зографския манастир, след като Паисий напуска Хилендерския манастир заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за Света гора в селището Амбелино (днес „Св. Георги“ — квартал на Асеновград).

Известни са около 60 преписа на „История славянобългарска”, първият препис е на Софроний Врачански (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 г. под заглавие „Царственик“ след съществено редактиране от Христаки Павлович.