Някога в Рим живеела една жена, на име Аглаида. Бидейки млада и красива, притежавайки големи имоти, останали й по наследство от родителите, и ползвайки се от свободен живот без законен мъж, тя, победена от страстта на немощната плът, прекарвала дните си в прелюбодеяния и грехове. Имала при себе си един верен слуга, който бил управител на дома и имотите й; той бил млад и красив. Наричали го Бонифаций и Аглаида живеела в престъпна връзка с него, удовлетворявайки плътското си въжделение.
По време на разпътния си живот Бонифаций бил роб на греха, но въпреки това имал някои достойни за похвала добродетели: бил милостив към бедните, любвеобилен към странниците и отзивчив към всички, намиращи се в нещастие; на едни давал щедри милостини, на други с любов доставял успокоение, на трети със съчувствие оказвал помощ. Имайки твърдо желание да се поправи, Бонифаций често се молил на Бога да го избави Той от дяволските козни и да му помогне да стане господар над пожеланията и страстите си.
И Господ не презрял Своя раб и не му позволил да затъне още повече в греховната нечистота, но благоизволил така да устрои нещата, че нечистите му дела да бъдат умити с проливането на кръвта му и по такъв начин душата му да стане като че ли царска багреница и да се увенчае с мъченически венец.