Почитаме паметта на Св. Стефан

На третия ден след Рождество — 27 декември, православната църква почита паметта на Св. Стефан – мъченик, една от първите жертви за християнската вяра и първи архидякон в устройващата се Йерусалимска община – църква.

Смята се, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

Традицията повелява за обредната трапеза днес да се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо, а около масата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини.

В народните вярвания Стефановден затваря цикъла на старата година и отваря пътя на новата. Той е и последният празник от годината. Стефан на старогръцки означава „венец“ – това е и една от причините денят да се приема като венец на отминаващата година и за ден на равносметка. От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни – жените не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.

Имен ден днес празнуват Стефан, Стефана, Стефания, Фани, Венцислав, Венцислава, Венко, Запрян, Стамен, Стамена, Стойко, Стоян, Станчо, Станимира, Цанко.