Плевен отбеляза 6 септември с тържествен ритуал и почит към героите на Съединението

С тържествен ритуал Плевен отбеляза Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия – 6 септември. По традиция честването се състоя пред паметника на Четвърти пехотен Плевенски полк в Градската градина, съобщава Българската телеграфна агенция (БТА).

Празничната програма започна с изпълнения на Общинския духов оркестър с диригент Пламен Марков. Тържественият строй на военнослужещи от Плевенския гарнизон беше приет от началника на щаба на Пето бригадно командване полковник Велин Кехайов.

Свещеници от храм „Свети Николай“ отслужиха панихида в памет на загиналите в Сръбско-българската война през 1885 г. Присъстващите почетоха паметта им с едноминутно мълчание.

„Днес изразяваме своята почит пред мъжеството и святата саможертва на героите, посветили живота си на една велика кауза – националното обединение на България. Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. бележи първата стъпка по пътя към окончателното осъществяване на националното обединение“, каза водещата на церемонията Мариета Калъпова.

Историческите събития, довели до 6 септември 1885 г., припомни директорът на Регионалния исторически музей в Плевен Володя Попов. Той започна словото си с цитат от вестник „Народен глас“ от 1884 г.: „Нашата мисия е ясна и определена. Тя лежи на нашите рамене. За осъществяването ѝ трябва да се надяваме единствено на себе си“.

По думите на Попов в тези две изречения е концентрирана философията на българския национален идеал, формирала се през Възраждането и преминала през борбите за църковна независимост, просвета и политическо освобождение. Той отбеляза, че след Берлинския договор България е разделена, а осъществяването на националното обединение остава задача на следващите поколения.

Директорът на музея подчерта, че Съединението нарушава клаузите на Берлинския договор и предизвиква остра реакция от страна на Великите сили. Впоследствие балканските държави предприемат мобилизация, като Гърция, Сърбия и Румъния заявяват териториални претенции, а Османската империя свиква конференция на Великите сили по въпроса.

Според Володя Попов българската кауза и последвалата Сръбско-българска война водят до подписването на Букурещкия мирен договор. При мълчаливото съгласие на представителите на Великите сили Съединението на България е фактически признато, а страната се превръща в държава, която обхваща по-голямата част от българските земи и население.

Попов обобщи, че поколенията, изградили националната държава, са оставили послание към своите наследници: „Национална история се прави ненаведен. Национална държава и силна нация не се прави на колене“.

Той припомни и ролята на Четвърти пехотен Плевенски полк, чиито воини, начело с командира си капитан Андрей Букурещлиев, първи посрещат сръбските дивизии. Те успяват да спрат настъплението на сръбската армия към София и да дочакат подкрепленията на българските войски.

В знак на признателност пред паметника бяха поднесени венци и цветя.

По повод историческата дата Община Плевен организира на 8 септември, вторник, на площад „Възраждане“ празничния музикален спектакъл „България се ражда“, съобщава БТА.