Плевен отбеляза 135 години от решителния Трети щурм за освобождение на града

Руси, румънци, турци и местно българско население в яростна битка за Плевен видяха днес пред Панорамата плевенчани и гости на града. Това стана благодарение на Община Плевен, дирекция “Военноисторически музеи”, Национално движение “Традиция” и Регионален клуб “Васил Ганчев Войводата”, които организираха възстановка на паметните събития от преди 135 години.

На 11 септември 2012 год. се навършват 135 години от решителния Трети щурм за Освобождението на Плевен.

В хода на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Плевен заема своето достойно място. Петмесечните бойни действия за овладяването на града са едни от най-значителните в хода на колосалния сблъсък на двете империи. Те са психологическият прелом, решил по-нататъшния ход и изход на войната.

Плевенските сражения имат своя апогей на 11 и 12 септември 1877 г. по време на Третия, най-ожесточен и най-кръвопролитен щурм, известен с името “Третия Плевен”. Боевете започват след проведена интензивна четиридневна артилерийска подготовка на съюзническите руско-румънски войски, при крайно неблагоприятни атмосферни условия – проливен дъжд, гъста мъгла и дълбока кал.

Уверено в предстоящата победа, руското командване посвещава Третия щурм на имения ден на руския император Александър ІІ – денят на Свети Александър Невски – патрон на императора.

Бойните действия се водят на три участъка – Източен, Централен и Южен, при съотношение на силите 84-хилядна съюзническа армия срещу 35-хилядна турска армия, заела отлични отбранителни позиции и снабдена с най-модерно въоръжение.

На изток, при с.Гривица, след три самостоятелни атаки, румънските войски, подкрепяни от 2 руски полка овладяват един от най-силните опорни пунктове на противника. В боевете румънската армия дава 3 хиляди жертви, а укреплението, напоено с кръвта им, оттогава носи името “Кървавия” редут.

На централния участък, при село Радишево, частите на Четвърти корпус атакуват най-силното турско укрепление в района, отлично приспособено към местността – Омар бей табия. Въпреки волята за победа, настъплението завършва с неуспех. Убити и ранени са 4 500 руски войници и офицери.

Най-успешни, но и най-кръвопролитни, са сраженията на Южния участък при Зелените възвишения, където 13 000-ен отряд под командването на руския генерал Михаил Дмитриевич Скобелев, има задача да атакува южните турски укрепления – редутите “Исса ага” и “Кованлък”. За да осигури успешен изход на боя, още сутринта на 11 септември генерал Скобелев превзема третия гребен на плевенските възвишения. В 15.00 часа, с развети знамена, музика и барабани започва атаката. Артилерията три пъти променя позициите си, като непрекъснато подкрепя с огън настъплението на пехотата. Скобелевци настъпват под силен огън от фронта и фланговете. Турските редути са вече близо, но силите са недостатъчни.  Драматизмът и напрежението достигат връхната си точка около 16.00 часа, когато всички резерви са изчерпани и ген.Скобелев сам повежда напред атакуващите колони. След кратък ръкопашен бой, около 16.25 часа, е превзет редут “Кованлък”, час по-късно е овладян и редут “Исса ага”. Застрашено е сърцето на турската отбрана, пробита за първи път в цялата й дълбочина. До Плевен и победата остава само една крачка. Не получил подкрепа, след 30-часов неравен бой,  ген. Скобелев отстъпва по заповед на командването. Жертвите са 6 500 войници и офицери. В народната памет бившето бойно поле остава с името “Мъртва долина”.

И Третият щурм за превземането на Плевен завършва без успех – на трите бойни участъка са убити и ранени около 13 000 руски и 3 000 румънски воини.

В далечната 1907 г., Комитетът “Цар Освободител Александър ІІ” поставя началото на традиция – на 11 септември да се отслужва панихида в памет на загиналите. След десетилетия прекъсване, Община Плевен и Дирекция “Военно-исторически музеи” възстановиха традицията и за 13-ти пореден път тази година пред Костницата в Скобелев парк – музей беше отдадена почит на загиналите за свободата на Плевен и България.

Специален гост на възстановката беше и председателят на Народното събрание Цецка Цачева, която приветства дошлите хиляди плевенчани. “Онези, които сме плевенчани, тук по тези пътеки и тези хълмове, долу покрай Мавзолея е преминало детството ни. Ние знаем страниците на историята. Но какво е историята, ако няма чувството, ако няма трепета в сърцата ни и паметта, която ние дължим на своите предци? Аз съм убедена, че за всички, които присъстват тук, това е истинското родолюбие, истинския урок по патриотизъм. Аз съм щастлива и вярвам, че докато в такива тържествени моменти ние всички тук сме заедно, няма сила, която да ни победи, колкото и да са трудни времената, в които живеем”, се обърна към хората Цецка Цачева.