Втори месец плевенска улица прилича на лунен пейзаж след ремонт на ВиК, видя репортер infopleven. Трасето е основна пътна артерия в ж.к. „Дружба” и ежедневно по него се движи интензивен поток от тролеи и автомобили. Траповете са грижливо засипани с пясък и камъни, а полагането на асфалтово покритие ще се състои неизвестно кога, той като от Водното дружество отказаха информация по въпроса.
Дъждът превърна оставеното на предпоследната фаза от завършването му трасе в кална маса, която превозните средства разнасят по цялата му широчина. „Разкопките” на пътя започнаха преди два месеца, за да бъдат сменени корозирали водопроводни тръби. На каква стойност са ремонтните работи и какво всъщност се случи, от ВиК – Плевен отново не желаят да коментират. Дълго време улицата изглеждаше така:
Кварталът на грозните гледки и липсващи тротоари става особено живописен през есенно-зимния сезон, когато неглижираните в топлото време проблеми лъсват с цялата си прелест. Лепкавата кал се явява непреодолимо препятствие за жителите на „Дружба” и неизменна част от дългогодишната история на съществуването й. Срещата с нея е неизменното сутрешно изпитание за всички родители и ученици, които са решили да се предвижат пеша до Втора база на основно училище „Св. Климент Охридски”. Както infopleven вече писа, вместо асфалтов към към школото води чакълеста настилка. След първите дъждове обаче голяма част от камъчетата са потънали в калта. В най-ниската част на алеята пък се е образувала огромна локва, преграждаща от единия до другия край импровизирания път. Така че алтернативата за пресичането му е да се нагази в калта в тревната площ наоколо.
Родители констатираха, че изсипаната купчина чакъл до трасето, която тайно се надяваха да е предназначена за запълването на водния басейн върху трасето, изчезна, но явно в друго направление. Оказа се, че материалът е предназначен за ремонт на настилка пред частни гаражи в близкия жилищен блок. Потърсена за коментар помощник-директорката на училището Анелия Петракиева коментира, че смята да търси решение на въпроса и да помоли работниците от споменатия обект да й услужат с чакъл, ако остане такъв. „Виждам огромната локва, която всяка сутрин и аз съм принудена да преодолявам, идвайки на работа, и търся възможност за решението на проблема”, призна тя. И добави, че ще опита първо по този начин да направи нещо, тъй като разговорите с Общината са много трудни, а и отговорът от там по традиция е: ”Няма пари”. Училищното ръководство обаче не смята да се съгласи с него и ще настоява за постигане адекватна визия на пътя.