Панихида в памет на Цар Освободител Александър ІІ отслужи плевенският митрополит Игнатий

Плевенският митрополит Игнатий и свещеници от православните храмове в града отслужиха панихида по повод 133 години от гибелта на Цар Освободител Александър ІІ в параклиса-мавзолей „Св. Георги Победоносец”. Събитието, което вече е традиция, уважиха областният управител Илиян Йончев, зам.-кметът на Община Плевен Стефан Петков, главният секретар на местната администрация Бранимир Мирчев, зам.-кметът Трифон Иванов, ученици, граждани.

Слово за именития владетел произнесе директорът на Военноисторическите музеи – Плевен Милко Аспарухов. Днес сме свикнали да свързваме името на Александър І с паметника в София, а не с реалната личност. Владетелят едва ли е предполагал, че ще спечели титлата Освободител, тръгвайки към България. И то от хора без титли, подчерта в словото си Аспарухов.

Първата тържествена панихида в памет на загиналия Цар Освободител Александър II е отлужена на 30 август 1881 г. в Лагера (днешния жк „Лагера”) в София в присъствието на княз Алексадър I Батемберг.

Александър Николаевич Романов е роден на 29 април 1818 г. в Москва. Наследява престола на 2 март 1855 г. след неочакваната смърт на баща си император Николай І и управлява 26 години. Това е време на съзидание, на важни реформи, на трудни решения и полагане основите на промишлена Русия.

Александър ІІ е владетел, заслужил два пъти прозвището Освободител – за свободата на над 30 милиона руски селяни и за свободата и суверенитета на България, Сърбия, Черна гора и Херцеговина, за суверенитета на Румъния.

Всеки монарх, независимо от либералните си възгледи, от новаторския или консервативен дух на управление, има противници на провежданата от него държавна политика. Времената на промени винаги са бурни. През 1879 г. Изпълнителният комитет на революционната организация „Народна воля” подписва смъртната присъда на император Александър ІІ. Поредица от атентати бележат края на управлението на този либерален монарх и реформатор.
По него стрелят в Париж, след това и в Русия, взривени са влакове, столовата на Зимния дворец, но съдбата сякаш бди над Александър ІІ и той остава невредим, въпреки честите и мащабни опити на убийците.
На 1-ви март 1881 г. привържениците на революционната организация „Народна воля” организират пореден 7-ми опит за покушение срещу царя.

В този ден императорът посещава военен парад, а след това потегля към манежа. 19-годишният Рисаков хвърля бомба, която избива много хора от ескорта на монарха, но той остава невредим. Александър ІІ слиза от каретата и тогава от тълпата излиза студентът Игнатий Гриневицкий, който хвърля втора бомба. Тя разкъсва тялото на Александър ІІ и поразява смъртоносно и самия атентатор.

Новият император Александър ІІІ започва управлението си със съдебни процеси срещу петима от ръководителите на народоволците – Николай Рисаков, Андрей Желябов, Николай Кибалчич, Тимофей Михайлов и София Перовская. Те са обявени за държавни престъпници и са осъдени на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 3-ти април 1881 г. на Семьоновския площад в Санкт Петербург и това е последното публично наказание в Русия.

На лобното място на Александър II е издигнат храмът „Възкресение Христово”, популярен с името „Спас на Крови“ (Храм на Спасител, издигнат върху кръв), тържествено осветен на 19 август 1907 г. Поставено е началото на една традиция – смъртта в рамките на широко разбираното понятие „в името на родината и вярата” да се ознаменува не просто с поставяне на паметник, а с изграждането на християнски храм. Поменалните служби в него всеки път възраждат спомена за един живот, отдаден на висши идеали.

Единадесет дни по-късно (30 август 1907 г.) е открит и паметникът „Цар Освободител Александър ІІ” в град София. Такъв е жребият, отреден на един велик мъж и владетел, останал в историята с прозвището Цар Освободител.