От Игнажден започва новата година

На 20 декември се почита антиохийският епископ свети Игнат Богоносец, ученик на Йоан Богослов, осъден на смърт заради християнската си вяра и хвърлен на лъвовете.

Българите тачат този голям християнски празник под имената “Игнажден”, “Идинак”, “Полаз”. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година или “Млада година”. От Игнажден до Бъдни вечер продължили родилните мъки на Богородица.

През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Човекът, който пръв влиза в къщата, се нарича „полезник“. На него домакинята дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни.

Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер.

От Игнажден до Коледа младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко. Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото. На този ден се спазват и някои ограничения – не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пере, за да не налети болест.

Според народната метеорология, ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа, вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

Игнажден е семеен празник. Вечерта се прикадява трапезата, а ястията върху нея трябва да са постни: пита с мая, варен боб, жито, туршия, ошаф и орехи, варена царевица, зеле, лук, картофи с ориз, булгур, кравайчета. Стопанките приготвят и големи зелеви сарми с ориз, за да има едри пилета и яйца. Върху житото или хляба палят свещ. Също на Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника – дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.

Днес имен ден празнуват Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.