От Атанасовден зимата започва да си отива

На 18 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Атанасий Велики.

В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.

Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.

На Атанасовден празнуват: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка.