Операта „Набуко” е изпълнена за пръв път на 9 март в “Театро Ла Скала”

„Набуко” е опера в четири действия от Джузепе Верди. Това е третата опера на Верди и тя му носи славата на голям композитор. Операта и изпълнена за първи път на 9 март 1842 година в “Театро Ла Скала” в Милано.

Действието се развива в Йерусалим и Вавилон през 586 г.пр.н.е. и описва тежкото положение на евреите, след като са нападнати и превзети, а впоследствие заточени извън родината си от вавилонския крал Набуко (Навуходоносор II). В “Набуко” бушуват силни страсти, въвлечени в една изключително сложна сценична интрига: страстната любов и изпепеляваща ревност в триъгълника Фенена-Измаел-Абигаил, преплетени с домогванията на коварната Абигаил до трона на своя баща; драматизма в раздвоеното съзнание на Набуко – тиранина и богохулника, но и любящия баща; справедливия гняв срещу братята, които предават собствените си братя. Но в тази опера, пропита от атмосферата на библейския епос и изпълнена със завладяващ патос за свобода, същинският герой е еврейският народ. Това обяснява огромното значение, което Верди отрежда на хора – нещо нетипично за италианската опера до този момент. Гръбнакът на “Набуко” са мощните, изпълнени със сакрална тържественост широкообхватни хорови сцени.

В творческата биография на Верди, операта “Набуко” се превръща в най-важното стъпало към формирането на собствен композиционен стил. В следващите си творби, Маестрото обогатява и задълбочава този стил, но в основни черти той остава определящ за неговото цялостно творчество. Знаменателно е, че Верди открива своето верую едва, когато отваря изкуството си към великата идея на Ризорджименто – онова постоянно разрастващо се движение, което слага отпечатък върху значителна част от неговото оперно творчество.

Историята около създаването и триумфа на операта “Набуко” е една от най-вълнуващите страници не само в блестящата, продължила почти седем десетилетия артистична кариера на Джузепе Верди, но и в живота на италианския ХІХ век въобще. Тя се е превърнала в неразделна част от митологията на Ризорджименто – духовната квинтесенция на италианското национално-освободително движение.

В края на 1840 година 27-годишният Верди е на път да сложи край на своята творческа кариера. Няколко месеца преди това, за кратко време той погребва двете си деца и съпругата си Маргарита. Следва провалът на комичната опера “Мнимият Станислав, или крал за един ден”. Ето какво споделя Маестрото в своята Автобиография: “Измъчен от връхлетялото ме нещастие и огорчен от фиаското на моето произведение, бях убеден, че в творчеството не бих могъл да намеря утеха и реших да не композирам повече“. Но Съдбата е решила друго! През зимата 1941 година Верди се среща със своя стар познат Бартоломео Мерели – антрепреньор на Ла Скала. Той предлага на композитора на напише опера по прекрасното според него либрето на младия и талантлив поет Темистокле Солера. Верди с неохота приема да прегледа стиховете, но да пише музика и дума да не става. “Прибрах се в къщи и захвърлих ръкописа на “Набуко” на масата – разказва Верди.

Падайки, той се разтвори и погледа ми попадна на думите: “Лети мисъл на златни крила”. Аз прочетох стиховете и те дълбоко ме развълнуваха. От тях лъхаше Библията, която винаги съм обичал да чета. Прочетох откъс, после друг, но твърдо решен да не пиша повече, аз затворих тетрадката и легнах да спя. Напразно – “Набуко” не ми излизаше от главата. Сънят не идваше…Станах и прочетох поемата не веднъж, не два пъти, а толкова, че сутринта знаех цялото либрето на Солера наизуст. Въпреки това, нямах намерение да променям взетото решение и отидох в театъра, за да върна ръкописа на Мерели.

– Нали е хубаво! – каза той.
            – Прекрасно е!
            – Тогава напиши музиката. 
            – Не бих си и помислил – отвърнах. – Просто не я усещам.
            – Напиши музиката ти казвам. Пиши!

След това Мерели взе либретото и го пъхна в джоба на палтото ми. Хвана ме за раменете и не само, че ме изтика от кабинета си, но хлопна вратата под носа ми и я заключи. Какво да правя? Върнах се в къщи с “Набуко” в джоба. И така – днес строфа, утре – друга, малко по малко операта беше написана”.
През есента на 1841 година Мерели получава завършената опера. След известни колебания поради финансовите затруднения на театъра, той решава зда включи “Набуко” в афиша за текущия сезон В края на февруари 1842 година започват репетициите, а само дванадесет дни след това на 9 март се състои премиерата, която се превръща в истински триумф за Верди.

За успеха на операта допринася и великолепното изпълнение на прочутите певци – сопраното Джузепина Стрепони (Абигаил) и баритона Джорджо Ронкони (Набуко). На спектакъла присъства и Доницети, който след това възкликва възторжено: “Та той е истински гений!”. За своеобразната “набуковизация”, обхванала Милано след премиерата на операта четем в биографичното есе за Верди от Мекеле Лесона: “Тази вечер градът не заспа, а на следващия ден новият шедьовър беше основна тема на всички разговори. Името на Верди звучеше от всяка уста, дори моделиери и готвачи го използваха като изработваха шапки alla Verdi, шалове alla Verdi, и сосове alla Verdi.