Новите Центрове за настаняване все още далече от желаните резултати

Новоизградените центрове за настаняване от семеен тип и защитени жилища все още не постигат желания ефект върху развитието на децата с увреждания, настанени в тях. Този анализ беше направен днес  по време на среща – дискусия в Плевен, на която бяха представени резултатите от услугите за деца и младежи с увреждания, изведени от институции и настанени в Центрове от семеен тип и Защитени жилища  на територията на Северозападен район за планиране.

Проучването обхваща над 1200 деца и младежи с увреждания, изведени от специализираните институции в новите Центрове за настаняване от семеен тип, създадени по проект „Детство за всички“. То е проведено по инициатива на Държавната агенция за закрила на детето и фондация „Лумос“, които в края на 2015 година заедно с Агенцията за социално подпомагане и Националното сдружение на общините в България сключиха споразумение за извършване на тази оценка.

На срещата присъства зам.-областният управител Красимир Иванов,  Ева Жечева – председател на Държавната агенция за закрила на детето, представители на Регионалните дирекции „Социално подпомагане“, Регионалните инспекторати по образование и Регионалните здравни инспекции от Видин, Монтана, Враца, Ловеч и Плевен, както и експерти „Социални дейности“ и ръководители на социални услуги за деца, отдели „Закрила на детето“ от всички общини в тези области. Срещата се осъществява със съдействието на Областния информационен център в Плевен.

Новите центрове за настаняване бяха планирани да бъдат места за живеене на децата и младежите, които ще прекарват в тях само част от ежедневието си в тях, а през деня ще ползват така наречените съпътстващи услуги – дневни центрове, центрове за социална рехабилитация, за да се избегне досегашната практика децата с увреждания да живеят изолирано. Но едва 30% от близо 350 деца и младежи, настанени в ЦНСТ и Защитено жилище в областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен ползват различни социални услуги, беше посочено днес. Много голям процент – 70%, от децата и младежите реално не ползват социални услуги в общността. По-добри са резултатите при контактите на децата с родители и роднини. Тук се отчита леко увеличаване на тези контакти, но все още картината е близка до предишната, се посочва в анализа. Ето защо е необходимо сериозно да се преосмисли работата с родителите и роднините на децата, защото това е в основата на деинституционализацията.

При едва 65% от децата се наблюдава подобрение в здравословното състояние след извеждането им от социализираните  институции. Положителен резултат е, че по-голямата част от децата са в добро здравословно състояние.

Продължава да бъде проблем фактът, че много голяма част от децата не говорят. Липсата на комуникация е условие за прояви на агресивност и предизвикателно поведение. От обхванатите близо 350 деца 35% проявяват предизвикателно поведение. Това се оказва и най-сериозният проблем пред персонала и за функционирането на услугите и трябва да се вземе предвид  при планирането на следващи стъпки в развитието на тази услуга, препоръчват авторите на изследването.