На  17 януари 1371 г. умира цар Иван Александър

Цар Иван Александър царува цели 40 години  – от 1331 до 1371 г., което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.

Редом със Стефан Душан и Йоан Кантакузин, Иван Александър е една от най-влиятелните фигури в историята на Балканския полуостров през 14 век, което се дължи на гъвкавата му династична политика. Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики.

Търговските отношения с Венеция, Дубровник и Генуа, както и културният живот по времето на Иван Александър са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции. Царят е голям меценат, покровител на книжнината и изкуствата, и прави много дарения на църкви и манастири, основава нови. Неговото управление бележи връхна точка в развитието на Търновската архитектурна и живописна школа.

Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ в предградията на София и Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец“ са основани от царя, който е ктитор и на Зографския манастир на Атон, Синаитския манастир в Парория и Оряховския манастир. Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“, недалече от Велико Търново, е основан с подкрепата на царя и на втората му жена – царица Теодора-Сара, и синът им Иван Шишман, за което остава известен и като Сарин или Шишманов манастир. След 1344 г., когато царят утвърждава властта на Българската държава в Родопите, Бачковският манастир става важно духовно и книжовно средище на българите. Иван Александър щедро дарява и уголемява този манастир, като след 1344 г. построява няколко нови сгради към него.

Дългото му управление започва с някои успехи, но липсата на достатъчно военна сила осуетява неговите по-късни политически планове. В последните му години Българското царство е разделено и отслабено, което при неговите наследници довежда до падане под османско-турска власт.