На 13 ноември честваме Свети Йоан Златоуст

Йоан Златоуст (349-407), е един от тримата „светители“ – „вселенски учители“, наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. Най-известна е „Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст“, която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.

Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Чества се на 13 ноември, на 27 януари – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари – Деня на св. Три Светители – заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов.

Роден е в Антиохия Сирийска в гръцко-сирийско заможно семейство. Покръстен е през 369 г. и става аскет, след това дякон, а през 386 г. презвитер. От тогава славата му расте и е наречен Златоуст заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол. Има написани много трактати, около 240 писма и голям брой проповеди. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се събират и цитират от негово време до сега от огромен брой автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718-1738 г. в 13 тома.

Мощите на Йоан Златоуст се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Истанбул – църквата „Свети Георги“

Мисли на Йоан Златоуст

 „Ако искаш да се прославиш, презирай славата.“

„Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние. По същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела. Тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела. Не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.“

 „Ако имаш добри дела, които могат да се застъпят за тебе, ти непременно ще бъдеш чут, и обратно, ако ги нямаш, дори и да си Давид, няма да можеш да склониш Бога.“

„За молитвата не е нужно толкова словото, колкото мисълта, не толкова движението на ръцете, колкото напрежението на душата, не положението на тялото, а разположението на духа… Нека да не се оправдаваме, като казваме, че не е лесно да се моли човек, който е обременен с житейски работи и наблизо не намира молитвен дом… Дори и в банята да си, моли се; където и да си, моли се. Ти си храм Божий; не търси място.“

 „Мъжът и жената трябва да бъдат като ръката и очите. Когато ръката изпитва болка – очите плачат. А, когато очите плачат – ръката изтрива сълзите им.“