Св. Йоан Милостиви живял в седмия век. Той бил син на Кипърския княз Епифаний. Веднъж, когато бил на петнадесет години, видял насън чудна девойка с маслинен лист на главата, която му казала: „Аз съм най-голямата дъщеря на великия Цар. Ако ми служиш, аз ще изпрося от Него голяма благодат за тебе, понеже няма по-силна от мене. Самаго Бога аз свалих от небето и Го облякох в човешка плът.“
Йоан разбрал, че тая най-голяма дъщеря на великия Цар е милосърдието, че тя е висша добродетел и че християнинът, който се надява на Божието милосърдие, трябва да оказва милосърдие на ближния и да подражава на нашия Спасител, който винаги е бил милостив към хората, за които оставил небето и приел страдания и смърт. През целия си живот Йоан помнел това чудно явление – бил милосърден и щедър, прощавал обидите и никого не осъждал.
Йоан бил женен и имал деца, но като овдовял млад, отказал се от света и посветил живота си на молитва. Той бил избран за патриарх в Александрия. Дълго се отказвал от високия сан, но най-после трябвало да склони пред желанието на царя и народа. Той започнал ревностно да изпълнява своите нови задължения, твърдо защищавал вярата против лъжеученията, помагал на бедните, търпеливо изслушвал всекиго, който идвал при него и утешавал всички със съчувствие и добър съвет.
Скоро подир назначението си за патриарх той повикал църковните служители и им казал: „Обиколете целия град и пребройте имената на всички мои господари!“
– А кои са твои господари, владико? – запитали го удивените служители.
– Бедните и сиромасите – отговорил светеца. – Те са мои господари, понеже могат да спасят душата ми и да я въведат във вечните жилища.
По заповед на патриарха били преброени около седем хиляди бедни, на които той оттогава давал ежедневна прехрана.