На 7 януари православната църква чества Свети Йоан Кръстител. Той е последният старозаветен пророк, човекът, който е покръстил Исус Христос във водите на река Йордан. Наричат Свети Йоан Кръстител „предтеча”, защото е предизвестил идването на Месията и е подготвял хората за неговото раждане.
Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и на побратимството. В България е традиция на този ден младоженците да отидат на гости на кръстника си и да му занесат баница, печено свинско, вино. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден, дори в някои райони на страната то е по-характерно за този ден. На Ивановден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците.
Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. “мръсни дни” е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле
Ивановден е най-празнуваният имен ден в страната. Имен ден празнуват Иван (от старобългарски език – Господ е милостив), Иванка, Ивана, Иво, Ива, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивет, Ивета, Иванина, Йово, Йоан, Йоана, Йонко, Йото