На днешния ден германският химик Феликс Хофман синтезира хероина

На 21 август през 1897 германският химик Феликс Хофман синтезира хероина. Ученият,който работи за фармацевтична фирма Байер, извършва експерименти по ацитилиране на морфина и получава медицински хероин. Хероинът е полусинтетично производно на опиума, създадено като болкоуспокояващо средство. Всъщност хероинът е открит от Алдер Райт през 1874 г., но именно Фофман го получава в пригодна за лекарствена употреба форма. Впоследствие се продава масово, докато не става ясно, че предизвиква физическа и психическа зависимост и е забранено поетапно във всички страни. Дори няколкократно последователно инжектиране на хероин е достатъчно, за да се развие непреодолимо влечение към него. Въпреки съвременните научни постижения в борбата с наркоманията и по-специално с употребата на хероин, по-голямата част от зависимите умират вследствие на свръхдоза, изтощение или заразяване с инфекциозни болести в резултат на апликирането на наркотика.
Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици. В най-чистата си форма хероинът е бял прах, известен във фармацевтиката като диацетилморфин или диаморфин. Може да се гълта (с почти нулев ефект, тъй като по-голямата част от наркотика се унищожава в стомаха), смърка, пуши или инжектира. Дрогираният с хероин получава пристъп на удоволствие, физическото отпускане и общият болкоуспокояващ ефект. Хероинът е депресант, атакуващ централната нервна система. Той предизвиква прилив на ендорфини — вещества с болкоуспокояващ и предизвикващ удоволствие ефект, произвеждани от човешкото тяло. Те имат сходна структура със синтетичните опиати. При инжектирането (и почти толкова бързо при пушенето) интоксикираният незабавно бива обливан от вълна на силно удоволствие, понякога сравнявана със сексуален оргазъм, която постепенно затихва и преминава в приятно отпускане, сънливост, чувство за защитеност и топлина, в което няма място эа страхове и тревоги.
Отказването от наркотика първоначално не е свързано толкова с присъщите му качества, колкото с мисълта на потребителя, че отново ще трябва да се изправи срещу реалността. Друг проблем, свързан с хероина, е бързото увеличаване на толерантността, което води до увеличаване на дозата в търсене на усещане, подобно на „първия път“. Репутацията на хероина като наркотик-убиец съществува по много причини, като най-значимо е отношението между ефективната доза (тази, която предизвиква субективния ефект) и смъртоносната доза. Периодът, пред който употребяващият може да се наслади на удоволствието, е сравнително кратък. За да поддържа това приятното усещане, организмът започва да се нуждае от все по-големи дози (толеранс), което в много случаи довежда до свръхдозиране, наркотично отравяне, а и до смърт.
Освен това, зависимите често употребяват общи игли и обикновено се заразяват от нелечими или труднолечими заболявания, след които най-често хепатит Б, а понякога и ХИВ.