На Бъдни вечер небето се отваря и се сбъдват желания

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в традиционния български календар. Този ден се нарича „Бъдни вечер“, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. Това е вечерта срещу Коледа, когато на тържествена вечеря се събира цялото семейство. Трапезата на Бъдни вечер трябва да е изобилна. Да има от всичко, което се произвежда в стопанството. Храните на трапезата задължително са постни и нечетен брой –  варени жито и боб, пълнени чушки с боб, сарми с ориз, ошав, туршии, лук, чесън, мед, орехи, плодове и вино, тиквеник и зелник. Поставя се паница със сурово жито, орехи и свещ – да са плодородни нивята. Подготовката за празника започва от рано сутринта, когато стопанката на дома, облечена в празнична премяна меси няколко вида обреден хляб. Хлябовете, които присъстват на празничната трапеза, са посветени на дома.

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!“ . По искрите от огъня се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата – по-тлъсти.

Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.

Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав – ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад.

Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.

Когато настъпи полунощ и Коледа, тръгват коледарите. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват!

В полунощ започват и така наречените Мръсни дни, които продължават до 6 януари – Йордановден. Според вярванията през този период излизат и бродят караконджоли, зли сили и болести. Седянки и сватби не се правят.