Навършват се 186 от рождението на генерал Гурко

Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в Новгород, Русия, в семейството на потомствен дворянин от беларуски произход. Ориентира се към военна кариера. Завършва Императорския пажески корпус (1846) и постъпва на служба като корнет в Гвардейския хусарски полк. Става капитан през 1857. Завършва курсовете на Генералния щаб и става адютант на император Александър II (Русия, 1860) и полковник (1861).

Командир е на IV-и Хусарски мариуполски полк (1866). Повишен е в звание генерал-майор и член на императорската свита през 1870. Командир е на Гренадирски полк, а от 1873 г. – на бригада от II-а Гвардейска кавалерийска дивизия. Участва в боевете при Белбек по време на Кримската война, освобождаването на руските селяни от крепостна зависимост (1862-1866) и потушаването на Варшавското въстание (1863). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант и е назначен за командир на II-а Гвардейска кавалерийска дивизия (1876).

Йосиф Гурко се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877-1878). Командир е на Предния отряд на Руската армия на Балканския полуостров. В неговия състав е и Българското опълчение. В първите дни на войната превзема град Търново. Установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд (командир е генерал-майор Валериан Дерожински). Превзема Шипченския проход и гр. Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления в Южна България (Централна османска армия с командир Сюлейман паша) и последвалите боеве при гр. Нова Загора, село Джуранли (днес Калитиново) и град Стара Загора, отстъпва на Шипченския проход в Стара планина.

През месец октомври 1877 г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Превзема селата Горни Дъбник и Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в град Плевен Западна османска армия на Осман паша и се затваря блокадния пръстен. Този така необходима победа в първото сражение на руската лейбгвардия е постигната с цената на повече от 3 хиляди убити и ранени руски войни.След края на войната руското правителство издига паметници и братски могили на загиналите гвардейци при Горни Дъбник.

Йосиф Гурко е назначен за командир на Западния руски отряд. Отхвърля Орханийската османска армия от Орханийското поле. Преминава Стара планина в сурови зимни условия. Частите на отряда превземат София и Пазарджик. Нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема Одрин, с което практически е сложен край на войната.

След Руско-турската война Йосиф Гурко е провъзгласен за граф и получава множество отличия. Става генерал от кавалерията през 1878. През 1879-1880 г. е губернатор на Санкт Петербург. Временен губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1882-1883). От 1883 до 1894 г. е генерал-губернатор на Варшава, където провежда политиката на насилствена русификация на император Александър III. Генерал-адютант е през 1884. През 1894 г. е повишен в най-висшето военно звание, генерал-фелдмаршал. Член е на Държавния съвет.

Умира в семейното си имение Сахарово (днес в рамките на г. Твер, побратим на Велико Търново). Тук има музей в негова чест. Погребан е в семейната гробница в църквата Св. Серафим Волоцки, кв. Сахарово, Твер.