Навършват се 132 години от гибелта на цар Освободител Александър ІІ

С панихида, отслужена от плевенския митрополит Игнатий в съслужение със свещеници от плевенските храмове, беше отбелязана 132-та годишнина от гибелта на цар Освободител Александър ІІ. На службата в параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец” присъстваха областният управител Иван Новкиришки, секретарят на Община Плевен Бранимир Мирчев, зам.-кметът Алексей Зелов, председателят на Общински съвет Плевен Дарин Ангелов, военнослужещи, ученици и плевенчани.

От Военноисторически музеи припомниха, че Александър ІІ е владетел, заслужил два пъти прозвището Освободител – за свободата на над 30 милиона руски селяни и за свободата и суверенитета на България, Сърбия, Черна гора и Херцеговина, за суверенитета на Румъния.

Александър Николаевич Романов е роден на 29 април 1818 год. в Москва. Наследява престола на 2 март 1855 год. след неочакваната смърт на баща си император Николай І и управлява 26 години. Това е време на съзидание, на важни реформи, на трудни решения и полагане основите на промишлена Русия.

Поредица от атентати бележат края на управлението на този либерален монарх и реформатор. По него стрелят в Париж, след това и в Русия, взривени са влакове, столовата на Зимния дворец, но съдбата сякаш бди над Александър ІІ и той остава невредим, въпреки честите и мащабни опити на убийците.

На 1 март 1881 год. привържениците на революционната организация „Народна воля” организират пореден 7-ми опит за покушение срещу царя. В този ден императорът посещава военен парад, а след това потегля към манежа. 19-годишният Рисаков хвърля бомба, която избива много хора от ескорта на монарха, но той остава невредим. Александър ІІ слиза от каретата и тогава от тълпата излиза студентът Игнатий Гриневицкий, който хвърля втора бомба. Тя разкъсва тялото на Александър ІІ и поразява смъртоносно и самия атентатор.

Новият император Александър ІІІ започва управлението си със съдебни процеси срещу петима от ръководителите на народоволците, обявени за държавни престъпници и са осъдени на смърт чрез обесване.

На лобното място на Александър II е издигнат храмът „Възкресение Христово”, популярен с името „Спас на Крови“ (Храм на Спасител, издигнат върху кръв), тържествено осветен на 19 август 1907 год. Единадесет дни по-късно (30 август 1907 год.) е открит и паметникът „Цар Освободител Александър ІІ” в София.