60 мача от световното в Русия вече са история. Остават само още 4. Те са най-важните – определяне на шампиона и медалистите. Дотук се стигна след последната пресявка – четвъртфиналите. В тях не бяха регистрирани изненади. Дори отпадането на Бразилия не е такава с оглед на представянето им по руските терени. Петкратните световни шампиони преклониха глава пред Белгия след 1:2. Логично, тъй като през целия Мондиал не показаха традиционния за „селесао“ потенциал и настроението с което го демонстрират. Именно тези характерни за тях фактори караха съперниците им да се чувстват като обречени още преди мачовете с Бразилия. Сега обаче селекцията на Тите бе завладяна от анархията. В нито един мач Неймар и компания не показаха, че са отбор. В сравнение с Аржентина на Меси бяха с една идея по-добри, но това не бе достатъчно за успех срещу солиден тим като белгийците. Именно тук изпъкна заслугата на испанския селекционер Роберто Мартинес, успял да обедини индивидуалните таланти в сплотен колектив. Да, отбора му изпита доста трудности срещу Бразилия, но нито за миг в мача не изневери на дисциплината и точно това им донесе успеха.
Очакваният „гигантски“ сблъсък между Франция и Уругвай не се състоя, а европейците го спечелиха с 2:0. Причината – липсата на Единсон Кавани на върха на атаката на южноамериканците. Кристиан Стуани не успя да даде и 50 на сто от това, което може контузения голаджия на Пари Сен Жермен. „Урусите“ не можаха да преодолеят психологически отсъствието на един от лидерите си и още в началото се видя, че няма настроение в играта им. Няколкото елементарни грешки, сред които една фатална на иначе сигурния вратар Фернандо Муслера е друго потвърждение на обзелата ги несигурност. „Петлите“ не показаха нищо по-различно от предишните си срещи. Възползваха се обаче от слабостите на съперника. Отсъствието на Кавани ги улесни много, особено в защита. Освен това позволи на дефанзивните Н’Голо Канте и Пол Погба да помагат повече в атака. В определени моменти, французите дори атакуваха със седем футболисти. Имаха предимство и във въздушните двубои, а именно при статично положение Рафаел Варан откри резултата.
Англия се наложи над Швеция с 2:0 в един от посредствените мачове на шампионата. Всичко, което се случи в тази битка бе предварително известно. Логично съперниците заложиха на физиката за сметка на техниката, която е по-слабата им страна. Въпреки че са лабилни психологически /това се забеляза от началото на първенството в моментите, когато не владеят инициативата в мачовете си/ те са по-острия отбор, който повече търси гола. Обратно, скандинавците предпочитат да отстъпят инициативата. След като им вкараха гол обаче беше ясно, че те трудно ще се доберат до изравняване, защото са лесно разгадаеми в атака и нямат нужния технически арсенал да матират агресивния противник.
Хърватия е на полуфинал след като спря след дузпи – 6:5 /2:2 след продължения; 1:1 в редовното време/ напористия тим на Русия. Класата на селектирания от Златко Далич тим изпъкна най-вече в минутите след като изоставаха с 0:1 през първото полувреме. Изравнителното попадение на Андрей Крамарич в 39-ата минута бе най-важния за тях психологически момент в мача. Именно то ги стабилизира, възстановявайки спокойствието, което е много важно за да върви играта им. След това контролираха двубоя до лотарията с дузпите.
Въпреки че отпаднаха на прага на полуфиналите, домакините няма от какво да се срамуват. С оглед на потенциала си, просто направиха едно силно първенство. Недостатъците си компенсираха с пълно себераздаване. Във всичките си срещи не допуснаха да бъдат надигравани, респектирайки съперниците си, макар видимо да им отстъпваха в някои компоненти. Именно за това едно евентуално класиране сред най-добрите четири тима нямаше да е изненада и незаслужено.
Снимки: fifa.com