Министър Лиляна Павлова: 400 млн. лева са необходими за инвестиции във ВиК мрежата на област Плевен

Близо 400 млн. лева са необходимите инвестиции за подобряване на услугите във ВиК мрежата на област Плевен. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на пресконференция днес, информират от пресцентъра на МРРБ. Участие взеха председателят на Народното събрание Цецка Цачева, областният управител на Плевен Иван Новкиришки, кметът на общината проф. д-р Димитър Стойков и представители на Международната финансова корпорация (МФК), която е част от Световната банка Ивайло Колев и Петьо Николов.

На пресконференцията беше представен докладът на МФК за възможностите и ползите от участието на частния сектор при представяне на ВиК услуги в Плевенския регион. Ако водната асоциация и местните власти подкрепят предложението на МФК, то проектът ще бъде пилотен за страната ни в търсене на публично-частно партньорство с цел дългосрочни инвестиции в сектора и подобряване на качеството на услугата.
„Във ВиК-сектора не са правени вложения от над 50 години. Досега инвестициите са били основно аварийни. Средства от държавния бюджет не могат да бъдат насочени във ВиК мрежата на Плевен, затова ще се търсят възможности финансиране да бъде получено от структурните фондове на Европейския съюз и чрез публично-частно партньорство. Все пак в 20 населени места има сезонен режим, а в 18 от тях – отклонения от качеството на водата“, разясни министър Лиляна Павлова. В Плевенска област няма достатъчно питейни води и 50% от водоснабдяването се осъществява чрез ВиК Ловеч”, каза министърът. Тя допълни, че публично-частното партньорство не е задължително за привличане на инвестиции. Това е решение, което изисква воля и смелост. Ако то бъде взето, ще бъде реализирано със съдействието на всички институции, каза още министър Павлова.
Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев заяви, че само половината от населението в областта е свързано с канализационната мрежа. „Едва 40% пък имат достъп до пречиствателни станции. Не можем да разчитаме, че финансиране ще бъде осигурено чрез приходите от данъци и такси. То може да дойде основно от структурните фондове“, каза зам.-министър Симидчиев.
Председателят на Народното събрание Цецка Цачева посочи, че Законът за публично-частното партньорство вече е минал на първо четене в пленарна зала. „Предстои през следващата седмица той да бъде внесен в за второ разглеждане. В него има регламенти, които определят възможностите за привличане на инвестиции. Чрез новите разпоредби процедурите ще бъдат облекчени и така ще се улесни осигуряването на финансиране“, посочи тя. Според Цачева общинската собственост в Плевен е разпродадена и са построени търговски центрове и вериги. „Този тип инвестиции носят лесна слава. Дългосрочните вложения във ВиК мрежата обаче не са толкова видими, тъй като са под земята“, коментира тя. Според председателя на Народното събрание подобна дългосрочна инвестиция не се прави с цел печелене на имидж, а е насочена изцяло за хората и бъдещето на региона. „Подкрепям пилотния проект с всички въпросителни, които има дотук – те ще намерят своя отговор”, категорична бе Цецка Цачева. Председателят на Народното събрание очаква консултантите от Международната финансова корпорация да привлекат възможно най-почтените инвеститори.
Предстои МФК да публикува обява в най-престижното професионално издание – Глобъл уотър интелиджънс, за заявяване на интерес към потенциалната концесия на ВиК-Плевен. Ако такъв бъде заявен от най-големите и авторитетни компании, то само след решение на местните власти ще бъде открита процедура за публично-частно партньорство.
Министърът на регионалното развитие посочи, че е необходима промяна в Закона за водите, защото в момента прилагането му е почти невъзможно. „Независимо дали операторът е държавен или частен, ако не се справя, трябва да бъде сменен. С прилагането на Закона за публично-частното партньорство това ще се улесни”, каза министър Павлова. Според нея страната ни ще кандидатства за 2,5 млрд. евро по Оперативна програма „Зелена България”  за следващия програмен период. Тя очаква първите инвестиционни планове да бъдат готови през есента, а окончателно завършените мастерпланове – през февруари.