Людмила Данова представи в Плевен поредицата „Вещица беше Виола“ и своето литературно творчество

В Плевен Людмила Данова представи поредицата си „Вещица беше Виола“ и своето цялостно литературно творчество. Срещата се състоя в залата на Художествена галерия „Дарение – Колекция Светлин Русев“, съобщава БТА (Българската телеграфна агенция).

Пред публиката писателката представи първите три книги от поредицата и анонсира предстоящото излизане на четвъртата, което се очаква в края на годината. По време на събитието Данова рецитира и свои стихотворения.

В интервю за БТА авторката разказа, че новата книга ще бъде посветена на традициите, народните празници и обичаи, както и на възможността те да бъдат съхранявани и практикувани в съвременния свят. Тя определя произведението като роман в жанра на магическия реализъм.

Людмила Данова пише проза, поезия и литература за деца. По думите ѝ поезията е най-силната ѝ любов към писаното слово, защото чрез нея „говори душата на поета“. Тя създава различни видове поезия, но най-често се насочва към психологическата и философската лирика. Такива са и последните ѝ две стихосбирки – „Тайната е в женски род“ и „Светулчена невеста“, които също бяха представени пред плевенската публика.

Авторката сподели, че пише всеки ден – както поезия, така и проза. Вдъхновение може да бъде както слънчев лъч, превърнал се в основа на стихотворение, така и човешко поведение, от което да се роди разказ. До момента Данова има издадени 12 книги за деца, три книги с разкази за възрастни и шест стихосбирки.

Сред бъдещите ѝ проекти са романи за деца и възрастни, над които работи от години, както и една повест. Детският роман отново ще бъде в стилистиката на магическия реализъм. В него ще присъстват духче, което живее на покрива на библиотека, и неговата приятелка – малка вещица.

Разговорът по време на срещата беше посветен на литературата, магичното, вдъхновението и ролята му в човешкия живот. Водещ на събитието беше плевенската авторка Мирослава Дачева.

В края на вечерта Людмила Данова помоли присъстващите да напишат по една дума, с която първосигнално свързват срещата и запознанството си с нейното творчество. След това тя прочете съставеното от думите общо послание и благодари на публиката, че общуването им се е превърнало в „светлинна приказка на доброто“.