Леда Милева е родена на 5 февруари

Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София. Тя е дъщеря на поета Гео Милев. Леда Гео Милева е българска поетеса, писателка и преводачка. Завършила е Американския колеж в София и Институт за детски учителки. Следва и право в Софийския университет, но литературата остава голямото й призвание. Създател е на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Дългогодишен председател на Българския център на Международния ПЕН клуб. Била е редактор в различни издателства, главен редактор на списание „Пионерска самодейност“, заместник-директор и директор на Българската национална телевизия, председател на Съюза на преводачите в България, постоянен представител на България в ЮНЕСКО (Париж), депутат в VIII-мото и IX-то Народно събрание и в VII-мото Велико народно събрание.

Автор е на стихове и пиеси за деца, преводи от английски, руски и френски, статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Текстът на популярната детска песничка „Зайченцето бяло” е нейно дело. Издала е над 30 книги със стихотворения и поеми за деца. Нейните стихотворения и пиеси са издавани във Франция, Германия, Русия, Беларус, Румъния, Чехия, Полша, Унгария, Сирия.

БНТ дължи изключително много на Леда Милева. Докато тя е генерален директор (1966-1970), телевизията за пръв път отразява световно първенство по футбол във Великобритания, зимната олимпиада в Гренобъл, гостува Юрий Гагарин, създадени са рубриките „Войн“, „Мелодия на годината“, „Сцена на вековете“, „Атлас“, „Панорама“, международният телевизионен фестивал „Златната ракла“, състезанието „Бързи, смели, сръчни“, телевизионният сериал „На всеки километър“ и др.

Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия. Носител е на орден „Стара планина“ – Първа степен.

През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.

Отива си от този свят на рождения си ден миналата 2013 година.

Леда Милева споделя: 

„А че ще се явяват нови герои, е естествено. Животът върви напред и децата са част от него. Това обаче не значи, че ще изчезнат традиционните, вечните герои. Защото всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството… И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература.

Несъмнено културата ни е нещо, с което можем да се гордеем, особено старата. Именно тя доказва принадлежността ни към цивилизования свят открай време. Но това не е достатъчно. Ако Европа постави конкретни параметри за нейното развитие, това ще бъде опасно. […] С културата си все още има защо да се гордеем, но дано сме достатъчно умни, та да се развиваме самобитно, а не да копираме всичко чуждо.“