Къща, в която влезе лазарка, ще е честита цялата година

Според българската народна традиция, Лазаровден или Лазарица е празник на плодородието, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат да се момеят и да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

В ранно утро на Лазарица из селото тръгват лазарките, закичени със свежи цветя по главите, облечени в нови, чисти носии, в които задължително трябва да има елемент от невестинска премяна. Лазарките обикалят всички къщи в селото, като във всеки двор изпълняват специални обредни песни, посветени за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести.

Докато пеячките пеят, шеталиците, под съпровода на песните, играят ритуалния лазарски танц боеник, буенек – несключено, много буйно хоро. То се играе за берекет и за здраве. Лазарките подскачат високо и тропат с крака, за да растат високо житата и да се плоди добитъкът. При танца размахват пред себе си бели лазарски кърпи.

Домакините даряват лазарките с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките не влизат само в дом, в който е починал човек и още не е изминала година от кончината му.

Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и се отбелязва в събота, една седмица преди Великден. Празникът е свързан с един от най-вълнуващите сюжети в православието – възкръсването на Лазар. Евангелието от Йоан разказва как Христос възкресил умрелия Лазар, брат на Мария и Марта, на четвъртия ден от неговата смърт. Той живял още 30 години като спазвал строг пост и бил избран за пръв епископ на град Китион на остров Кипър.

Имен ден празнуват Лазар и Лазара.