infoPleven Актуални новини от политика, икономика, култура, спорт, образование, здравеопазване от Плевен и регион Плевен
Покрай, така наречения, Празник на Плевен много хора изпитаха едно едничко силно чувства – на гняв от грозотията и чалгата, които ни заляха през последните няколко дни.
Аз лично се чувствам и унижена, че съм длъжна да изтърпя това пошло и просташко нещо, написа в социалната мрежа млада плевенчанка.
Такъв ли вече стана Пролетният панаир на Плевен?! Гнусна чалга да звучи из целия център! Накъде отиваме, запита възмутен младеж.
Как накъде ? Плевен отдавна промени името и статуса си – ЧАЛГА ПЛЕВЕН ! Но такова чудо като тази година не е имало ! Чалгата на Луна парка ….не къде да е ,а зад ….символа на града -Мавзолея ! – така му отговори малко по-възрастна от него жена.
Това е само част от изразения гнев на плевенчани, който заля социалните мрежи след безобразието в центъра на града ни.
Не за първи път и не от вчера сергии с гащи, чорапи и всякакъв подобен кич спокойно се шири в центъра на Плевен щом се зададе някакъв празник. Необезпокоявани от никого до тях се нареждат продавачите на бонбони, захарен памук и подобни. За „разкош” задължително се появява я някой питон, я някоя игуана. И всичко това обилно гарнирано с чалга ритми с доволно високи децибели.
Не за първи път и не от вчера, след всяко подобно плевенско безобразие по празниците, в медиите се появяват материали с надеждата, че някой ще ги прочете, ще се замисли и ще вземе РЕШЕНИЕТО – подобна грозотия и простотия да не бъде допускана!
Е, не се случва и не се случва.
И докага, питаме се всички, керванът ще лае, а кучето ще продължава да си върви?!
Само с възмущение и с писания в социалните мрежи няма да постигнем нищо!!!Нужно е всеки един от нас не само да недоволства на думи, а да напише протестно писмо или жалба до Общината! НЕ ЖЕЛАЕМ ТАЗИ ЦИГАНИЯ И ПРОСТОТИЯ ДА НИ ЗАЛИВА ПОВЕЧЕ!!!
Към този апел на наша читателка се присъединяваме и ние, от ИнфоПлевен. Пишете, драги читатели, а ние, обещаваме, ще питаме защо беше допуснато това да се случи.
Ne pitaite obshtinata a chavdar velunov, partnersekspo….te pravqt tazi gnusotiq.
Човек може да избяга от селото, но селото не може да избяга от човека!
посветено на Найден Зеленогорски!
Цитат:
Националният празник е най-важният официален празник на дадена държава. Той се чества тържествено и е на дата, която обикновено има най-важно за нацията (и държавата) значение в нейната история.
Най-често националният празник на държавите е Ден на независимостта, Ден на свободата (освобождението) или Ден на републиката (монархията).
Денят на освобождението на България от османско иго е определен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет, издаден на 27 февруари 1990 г., и с Решение на 9-ото Народно събрание от 5 март 1990 г. Денят е избран за национален празник на България, защото тогава за първи път българските земи се споменават и като политически аргумент.
Та с оглед на това не е ли редно спрямо историята
Цитат:
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877–1878г.) Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия.
Превземането на Плевен е решителен момент във войната, освобождават се значителни руски сили, които в битката при Шейново и София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.
Рано сутринта на 10 декември 1877 г. части на Плевенския гарнизон предприемат опит да преминат през р. Вит (в района между селата Долни Дъбник и Долна Митрополия). С помощта на навреме пристигнали подкрепления турските части са отблъснати и около 14 ч. Осман паша приема предложената му безусловна капитулация и командваната от него 43 000-на армия попада в плен.
ПЛЕВЕН Е ОСВОБОДЕН!!!
този ден да е официалният празник на гр. ПЛЕВЕН????
Най-прекият път към края на нашата родина минава през общественото безразличие и националното безпаметство. По-пряк от демографския колапс. Само историческият спомен и достойната почит към загиналите за България могат да опазят нейната свобода и идентичност. Десети декември 1877 година е една дата–опора в градежа на нашата нация.