Има ли порочна плевенска практика тролеи да не спират на спирките

Не съм от редовните ползватели на градски транспорт, но поне веднъж седмично се качвам в тролей. Преди няколко дни бях изненадана, когато шофьорът, в случая беше жена, се провикна към контрольорката да пита дали има някой  да слиза. Въпросът е отправен в момент, когато тролеят беше буквално само на метър-два от спирката над общинските гаражи на ул. „Сан Стефано” в Плевен. Бях близо до шофьорската кабина и чух въпроса, затова се обадих, че ще слизам. Последва доста рязко спиране и успях да се измъкна през вратата. В момента на случката леко се подразних и дори се опитах да запомня номера на тролея, но докато се прибера размислих и потърсих оправдание за шофьорката. Все пак беше по-късно и на спирката нямаше чакащи хора, а в в тролея бяхме само двама или трима пътници.

Но преди ден наш колега, сега пиар на УМБАЛ Плевен, сподели за подобен, но далеч по-неприятен случай.

„Днес с баба ми се криехме от слънцето до един павилион на самата спирка до Трите бора (б.р. – улица в жк „Дружба) и деветката ни подмина. Дори не намали. Явно на 40 градуса трябва да се пържим на самия асфалт, за да благоволи г-н шофьора да спре. Една жена тъкмо си бе платила кафето и се засили, но…..”, е написал гневно нашият колега.

Явно става въпрос за някаква плевенска тенденция.

Затова е добре да се напомни на шофьорите на тролеите в Плевен, че спирките са местата, на които задължително се спира! Без значение дали има, или няма хора да чакат. Без значение дали има, или няма хора да слизат. И друго също трябва да имат предвид. При скоростта, с която се кара и съвсем не безопасния начин на спиране, повечето от пътниците предпочитат да станат и да се придвижат до вратата, когато тролеят е вече почти спрял. Така че, уважаеми господа шофьори на тролеи в Плевен, дайте шанс на пътниците безопасно да слязат и позволете на чакащите да се качат.