Изложба показва лични вещи на д-р Георги Странски

Днес в Къща музей „Цар Освободител Александър ІІ” в Плевен беше открита изложба с лични вещи на доктор Георги Странски – пръв управител на болницата в Плевен след Освобождението.

Изложбата  включва лични вещи на д-р Странски и документи. Сред тях са медицинска лента на Червения кръст на Румъния, която д-р Странски е носил като участник в румънската санитарна мисия в Сръбско-турската война през 1876, а през Руско-турската война е военен лекар в румънската армия. Показан е и печат на лекаря като княжески комисар.

В експозицията са  представени отличия на д-р Странски – орден „За военна заслуга” V степен с корона и царски орден „Св. Александър” V степен. Показан  е ръкописа  „Бележки из живота ми”, съдържащ  14 страници със спомените от  живота му  в Калофер, Цариград, Галац и Болград до края на 1867 г. Автентичността им е несъмнена и те представляват важно свидетелство за живота на видния лекар, политик и общественик, българското възрожденско и следосвобожденско общество и българската възрожденска емиграция. Включени са също ръкописни бележки на д-р Странски за събитията около Съединението и за управлението на Стефан Стамболов, телеграми и  грамоти за награждаване с „Таковски кръст” за участието му като лекар в Сръбско-турската война 1876 г. и като бивш дипломатически агент  в Белград, 1888г

С изложбата в Плевен гостува Регионалния исторически музей в Пловдив. Тя беше открита от Емилия Зорнишка, директор на РВИМ – Плевен.

Кой е д-р Георги Странски 

Д-р Георги Странски е роден през 1847 година в град Калофер. Началното си образование получава при даскал Ботю Петков и расте заедно с неговия син Христо Ботев. Те остават близки приятели до смъртта на поета.

През 1874 г. завършва факултета по медицина в Букурещ. Работи като ординатор в букурещката болница „Колентина” и защитава докторат на тема „Няколко думи за дифтерията”. През тези години продължава връзките си с българските революционери и отново се сближава с Христо Ботев. Когато през юли 1875 г. Христо Ботев решава да се ожени за Венета Рашева, избира д-р Г. Странски за кум. По късно той става и кръстник на дъщеря му Иванка.

В средата на юни 1876 г. избухва Сръбско-турската война и д-р Г. Странски заминава за Белград по покана на Румънския червен кръст, като лекар-доброволец в румънската болница, предоставена на сърбите. Това е неговото бойно кръщение.

Когато започва Руско-турската война 1877-78 г. д-р Странски,  отново се зачислява като лекар-доброволец и заминава на фронта. Член е на екипа на медицинската служба на румънската армия, водена от професор доктор Карол Давила. Работи във военновременните лазарети край Плевен, основно при с. Гривица и спасява стотици ранени и болни.  Остава в града и след освобождението на Плевен на 10 декември 1877 г. Младият лекар активно се включва в ликвидирането на последствията от продължителната блокада на града – подобряване на санитарното състояние на Плевен и околностите му и овладяване на епидемиите.

След подписването на Санстефанския мирен договор  на 3 март 1878 г. д-р Г. Странски е назначен за окръжен лекар и управител на плевенската болница. Като такъв той е избран за депутат в Учредителното Събрание и Първото Обикновено Народно Събрание. След  разпускане на събранието  д-р Г. Странски продължава лекарската си практика в Пловдив. Там през 1879 г. създава семейство с Екатерина Гешова.

Младият лекар счита за свой дълг да се включи активно в обществено политическия живот на Източна Румелия. Той е един от основателите и ръководителите на Либералната партия.

След обявяване на Съединението д-р Странски  приема като своя отговорност мисията да защити историческото дело пред външния свят. Пред чуждестранните консули и чуждите кореспонденти той обяснява необходимостта от това историческо събитие, подчертавайки че е общонационално дело. Неговите изявления стигат до политическите кръгове в Европа. Искреното и умело поведение на този самоук държавник и дипломат допринася за успокояване на ситуацията и приемането на Съединението като реален факт. Думите и действията на председателя на Временното правителство осигуряват благоприятни условия за политическите решения на княз Александър І, който пристига в Пловдив и узаконява Съединението. След този акт Временното правителство прекратява дейността си. Д-р Г. Странски е назначен за княжески комисар и като такъв продължава да полага усилия за международното признание на историческото обединение.

През 1885 г. избухва Сръбско-българската война и д-р Г. Странски  се включва като лекар-доброволец и за трети път отива на фронта. Назначен е за председател на Българския червен кръст и започва организацията на дейността му на бойното поле и в тила.

След края на войната продължава да участва активно в обществено политическия живот на България.   След оттеглянето си от политическия живот  д-р Г. Странски се връща към лекарската професия, става управител и главен лекар на Александровска болница в София и на болницата в Русе.

От 1900 до смъртта си е председател на Върховната сметна палата. Умира на 4 януари 1904 г. на 56 години, в разцвета на своя живот, когато на България са толкова необходими неговите познания и компетентност като лекар, дипломат и държавник.

В знак на уважение към неговото дело от 2005 г. УМБАЛ-Плевен носи името „Д-р Георги Странски”.