Игралният филм „Роза Дамасцена“ с последни снимки край Плевен

Последните сцени на поетичната драма с елементи на мистика на режисьора Тодор Анастасов и сценариста Мария Лалева ще бъдат заснети в дефилето на р. Искър край Карлуково. За финалните снимки от Розовата долина се завръща в Плевен и Веселин Плачков, на когото е поверена главната роля във филма.

Повествованието във филма „Роза Дамасцена“ отразява дълъг времеви период на политически и финансови перипетии, през които преминава основният герой – от Възродителния процес, рухването на тоталитарния режим и дивашкото натрупване на първоначални капитали през Прехода до възраждане на производството на емблематичното за България розово масло и признанието му на световните пазари. Животът на реално съществуващ човек, успял да сътвори приказното имение „Дамасцена“ в подножието на Стара планина край Казанлък и да създаде дестилерия, произвеждаща едни от най- качествените розови и лавандулови масла в света, е в основата на кинематографичния разказ. Цяло съзвездие от актьори – Любен Чаталов, Веселин Плачков, Димитър Баненкин, Симона Халачева, Сашка Братанова, Троян Гогов, Любомир Фърков, Тезджан Ферад, следват брилянтния текст на Мария Лалева, подплатен от прецизна режисьорска и операторска работа. Самият Веселин Плачков влиза в образ, изпълнявайки три възрасти на главния герой, която провокация е поета от блестящ екип гримьори. Крайни и дълбоки чувства, мистика и история, вълшебни персонажи, озверяване между хората, екшън, каскади, красива природа – това ще видят зрителите в този мащабен за размисъл и за събуждане на сетивата филм.

„Роза Дамасцена“ е заснет за половин година с малки прекъсвания. Продукцията е изцяло частно финансирана. Като замисъл, тя разчита на достойно място в съвременното българско и европейско кино заради високата си естетика и качество. Не на последно място, филмът поставя темата за изконното българско производство – на розово масло, и перспективите за държавата от тази индустрия, за хората, свързали живота си с Розата, за емоциите и погледа в бъдещето. Легендата разказва, че розата е пренесена чак от Дамаск, известна е и като Розата на Кастилия. Тя е нежна, красива и уханна. Поради това, че има най-добрите качества в света, е извоювала правото да се нарича Българска роза. По нашите земи, в долината на Предбалкана, тя е намерила най-доброто си развитие. Тънка работа е роза „дамасцена“ – само онзи, захванал се с древния майсторлък, знае с колко пот се изкарва капката гюлово масло.