Иван Шишков: Готвят краткосрочни и средносрочни мерки за минимален или без воден режим в Плевен и Ловеч още тази година

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков заяви пред журналисти, че са набелязани краткосрочни и средносрочни мерки с цел да се минимизира или изцяло да се избегне водният режим за Плевен и Ловеч още през настоящата година. Информацията е по данни на БТА (Българска телеграфна агенция).

След работна среща в Министерския съвет, посветена на проблемите с безводието, водопроводите и напоителните системи, Шишков посочи, че започва „много сериозна кампания“, така че евентуален режим в двата града да бъде сведен до минимум. По думите му има надежда режим изобщо да не се наложи, като министърът изрази увереност, че с предприетите действия и изготвения план жителите на Плевен и Ловеч ще преминат през летните месеци „по коренно различен начин“.

На въпрос за други региони в риск от водна криза Шишков увери, че се прави пълен анализ и се провеждат поредица от срещи, за да бъдат идентифицирани всички потенциално проблемни зони в страната.

Справка на ВиК операторите за периода 15–21 юни показва, че 13 общини са били с режим на водоподаване, като засегнатите жители са 14 976 души, съобщава БТА.

Темата за причините за водните затруднения в България беше коментирана и от председателя на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по водно дело инж. Пламен Никифоров, който в края на май заяви, че проблемите не са само климатични, а са резултат и от лошо управление, остаряла инфраструктура и липса на координация. Според него управлението на водите е разпокъсано между твърде много ведомства, което размива отговорността, а секторът е хронично недофинансиран. Никифоров изтъкна, че по-големият проблем е слабата координация между различните източници на финансиране – държавен бюджет, общини, ПУДООС, европейски програми и заеми – и предупреди, че част от проектите се предлагат по политически и конюнктурни съображения, вместо според реална целесъобразност. Той препоръча оптимизация и опростяване на структурата за управление на водите, одит на направените инвестиции и по-строг контрол върху ВиК операторите.

През втората половина на май министър Шишков обяви, че МРРБ заедно с други ведомства изпълнява разпореждане на премиера за изготвяне на подробен анализ на рисковите населени места във връзка с безводието. Тогава той посочи, че предстои да бъдат разграничени три основни групи проблеми: населени места с дефицит на водоизточник, места с компрометиран довеждащ водопровод и места с остаряла ВиК мрежа – компоненти, които по думите му допринасят за водната криза. Министърът уточни, че краткосрочните мерки могат да донесат само частично облекчение, докато целта е изработването на мащабна четиригодишна програма за трайно решаване на проблемите.

В началото на юни Шишков потвърди, че се прави цялостен анализ на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните действия, като подчерта, че за държавата решаването на безводието е по-фундаментално. Той напомни, че измененията в Закона за ВиК са били продиктувани и от критични срокове, поставени от европейските институции за получаване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

По темата за безводието миналата година в началото на юли, след приемане на доклада си, Временната парламентарна комисия за установяване на фактите и обстоятелствата около проблемите с водоснабдяването реши да го предостави на Министерския съвет. Комисията задължи правителството въз основа на препоръките в документа да изготви план за действие и да го внесе в Народното събрание в тримесечен срок. Тогава председателят на комисията Младен Шишков (ГЕРБ-СДС) посочи като ключов приоритет създаването на единен орган за управление на водите.