Защо Мавзолеят в Плевен е построен по проект, отличен с втора награда в конкурса

Параклисът-мавзолей „Свети Георги Победоносец” в Плевен е построен в периода 1903-1907 г. в памет на загиналите в Плевенската епопея по време на Руско-турската война 1877-1878 г. войни от многонационалната руска и румънска армии.

В края на 1902 г. комитетът „Цар Освободител Александър ІІ” с председател Стоян Заимов  обявява конкурс за построяването на параклис-мавзолей с основни изисквания: сградата да се проектира в български църковен стил, по вътрешните стени да има удобни и добре осветени места за  живопис, да заема пространство не по-малко от 160 и не повече от 180 кв. м. Определени са три награди, като се предвижда ръководенето на строителството да осъществява победителят в конкурса.

Председател на седемчленното жури е Негово Царско Височество княз Фердинанд ­І, а подпредседатели са Стоян Заимов, председател на Комитета „Цар Освободител Александър ІІ”, и военният министър генерал-майор Стефан Паприков. От страна на Българското инженерно-архитектурно дружество за член на журито се определя архитект Юрдан Миланов. Архитект К.Сливков участва като представител на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. В журито влизат художниците Петко Клисуров, Иван Мърквичка, Антон Митов и инженер Стоимен Сарафов.

На заседанието на 23 март 1903 г. журито допуска до участието в конкурса 12 проекта: 8 от София, 2 от провинцията, 1 от Дрезден и 1 от Виена. Проектите носят мото: „Цар Освободител”, „Признателна България”, „Воздадите убо всем должная”, „Вечний покой”, „Героите”, „Поменик”, „Тотлебен”, „Мир”, „Червен Кръст”, „Халикарнас”, „Обновленний” и „Vivos voco”. Журито смята, че конкурсната задача е разрешена доста сполучливо в повечето от проектите, но няма такъв, който чувствително превъзхожда другите. Затова първа награда не се присъжда, а се дават две втори, две трети, две четвърти награди и четири похвални отзива. Голямата втора награда получава Пенчо Койчев за проекта си, означен  с мото „Цар Освободител”. След него се нарежда  Антон Торньов с „Признателна България”. Две трети отличия на проектите с мото „Вечний покой” и „Воздадите убо всем должная” си поделят Александър Начев и Стоян Карастоянов. С двете четвърти награди се удостояват архитектите Георги Козаров („Героите”) и Никола Лазаров („Тотлебен”). Похвалните отзиви се връчват на Никола Юруков, Никола Нешов, полковник Георги Вазов и архитект Боян Стоянов.

Постерна изложба разказва за Пенчо Койчев – архитектът на Мавзолея

Журито декларира, че в представените на конкурса работи е проявен голям успех по създаването на български църковен стил и изказва благодарност на всички участници за положеното от тях старание.  Членовете на журито препоръчват да се отстранят недостатъците  на проекта с мото „Цар Освободител”, чийто автор Пенчо Койчев, и да се строи по него.

Основният камък на параклис мавзолея е положен  на 12 април 1903 г. от генерал-лейтенант Николаев, руския дипломатически агент Бахметиев, румънския пълномощен министър Мишу, министър-председателя д-р Данев, военния министър полковник Савов и председателя на Народното събрание Драган Цанков. Строителството му завършва през 1907 г.