Жан дьо Лафонтен е роден на 8 юли 1621 г. във френския град Шато Тиери в областта Шампан. Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност започва късно , на 37 години. Първите му произведения са „Приказки и новели в стихове”, а първите му басни са събрани в сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен”.
Сюжетите в неговите „Приказки“ в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка, изпълвайки ги с иронично-шеговита изобличителност. Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за ласкателството, егоизма, глупостта, гордостта, лицемерието.
Басните на Лафонтен са събрани в дванадесет книги, писани в продължение на повече от двадесет години.
На 13 април 1695, на 74 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път. Днес, близо четири столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят.
Магарето, което носи светини
Един осел, товарен със светини,
въобрази си възгордян,
че нему се кади тамян
и нему ревностно светът поклони чини.
Но някой грешката му забеляза. —
Хей, вразуми се, бай Осел — му каза, —
и самохвалството си остави.
Не тебе, байно, идола, уви,
почитат всички тук
и него славят, значи.
На съдия неук
одеждата се тачи.