ЕВРО 2016 – четвъртфинали: Вече гледахме финала

48 мача от европейското във Франция вече са история. Остават само още 3. Те са най-важните, поне за протокола – определяне на шампиона и медалистите. Дългоочакваният финал на този шампионат обаче май вече го гледахме. Става въпрос за четвъртфиналния сблъсък Германия – Италия. Едва ли ще има по-стойностен двубой до края. Победителят е известен – Бундестима на Йоахим Льов. Не това обаче е най-важното, защото предварително бе ясно, че губещия ще е един от съперниците – в случая това е „скуадра адзура“. Спектакълът, който предложиха двата отбора няма нужда от коментар. Той просто трябва да се наблюдава, защото е от малкото стойностни неща в съвременния световен футбол. Сигурно беше, че Германия ще е на топ ниво. Преди две години на световното в Бразилия показаха, че са най-добрите. От тогава до сега само затвърждаваха тази тенденция. Въпросителната беше в каква светлина ще видим Италия в толкова важен двубой срещу най-силните. Още със започване на участието си във Франция селекцията на Антонио Конте създаде добри впечатления. Но тогава съперниците бяха по-слаби и евентуални крайни изводи от представянето в онези срещи рискуваха да се окажат погрешни. Срещу немците обаче италианците доказаха, че са отново познатия важен фактор, който винаги е всявал меко казано респект. Лотарията с дузпите обаче си остава тото, от което сега загубиха именно те.

С 11-метрови удари бе определен още един полуфиналист – Португалия. Съдбата на Италия пък споходи Полша. Неясно защо битката между поляци и португалци бе разглеждана като двубой Левандовски – Роналдо. Може би мнозина се надяваха, че именно лидерите на двата тима ще „избухнат“ в този четвъртфинал и ще ги видим в познатите им роли от Байерн /Мюнхен/ и Реал /Мадрид/, където са хладнокръвни голмайстори. От началото на първенството обаче видяхме, че в националните си отбори ролята им е по-различна, с повече отговорност и подчинена на колектива. Вече стана ясно, че селекцията на Фернандо Сантош няма много поддръжници, като изключим разбира се сънародниците им. Като основен мотив за негативите се изтъква, че „иберийците“ достигнаха до полуфиналите без да победят нито един от съперниците си – три равенства в групата, по един успех в елиминациите след продължения и дузпи. Друг упрек е, че отбора не играе красиво. Подобни аргументи са несериозни. Историята показва, че често на голям футболен форум има тимове, които се промъкват към върха, следвайки целта без да обръщат внимание на естетиката. Примери колкото щеш – Франция /финалист/ на Мондиал 2006, Италия /финалист/ на Мондиал 1994, Аржентина /финалист/ на Мондиал 1990, Германия /финалист/ на Мондиал 1986 и 1982 и т.н. Това обаче не ги прави виновни, а и защо съперниците им не са ги победили преди финала… Ясно е, че във Франция Кристиано Роналдо не е в най-добрата си форма. Тогава идва най-логичния ход – след като „майстора“ не е в състояние да тегли отбора си, ще се постави в услуга на колектива, влизайки в ролята на „калфа“. Именно този ход на промяна от първоначалните планове предприе Фернандо Сантош. До момента е печеливш.

Подобно на отпадането на Англия /от Исландия на осминафинал/, за голяма изненада се прие и отстраняването на Белгия от Уелс преди полуфиналите. Безпристрастен анализ обаче показва, че едва такава реакция е плод на прибързани емоции. С какво Белгия превъзхожда съперника си? Единствено с традиции. Те обаче не са определящи в настоящия момент, най-малкото защото белгийците не са правили добро европейско от 36 години. В този мач Уелс дори имаше предимство по някои показатели. Звездата им Аарън Рамзи е от „галактиката“ в която са и белгийските „богове“ Еден Азар, Кевин Де Брюин, Ромелу Лукаку, Ян Вертонген и останилите, които са все още далече от екстра класа. Разликата между двата тима прави Гарет Бейл. Футболистът на Реал /Мадрид/ е този, който знае как се играят големи мачове. Самото му присъствие внася спокойствие и дава увереност на съотборниците му. С тези предимства, действайки разкрепостено островитяните успяха да се справят със съперници, които не надвишаваха класата им. А като ниво Белгия бе именно от тези противници. Доста дръзки амбиции /но без покритие/ афишираха те още преди началото на първенство. Сред тях бе и спечелването на шампионската титла. Селекционерът им Марк Вилмотс обаче много точно изложи причините за отпадането от Уелс:

„Мисля, че имахме добър план за мача. През първите 20-25 минути доминирахме, но изведнъж се върнахме назад. Може би футболистите ми се притесняваха за празните пространства в защита. Преди това не бяхме допускали гол в три мача. Направихме грешки, които не трябваше да правим. Може би се дължат на страха, защото футболистите ми са млади, но аз съм отговорен за това“ …

В родината му вече започнаха с призивите Вилмотс да бъде освободен. Още в груповата фаза треньорът си навлече куп критики заради някои спорни решения. Медиите в Белгия също така разкриват, че някои от водещите футболисти недолюбват специалиста – те откровено се съмнявали в треньорския капацитет на Вилмотс.

Да, той беше футболист от средна европейска класа, която все още не е достигнал като треньор. Но надценяването на класата на тима му е факт. Възможно е дори да се окаже, че класирането сред осемте на Мондиал 2014 и Евро 2016 да е върха на това поколение.

Както се и очакваше Франция стана четвъртия полуфиналист. Домакините разбиха Исландия и направиха още една крачка към титлата. За разлика от предишните съперници на северняците, „петлите“ подходиха с пълна мобилизация от самото начало на двубоя и го спечелиха още до края на първото полувреме. Дори и тази загуба обаче няма да засенчи великолепното представяне на исландците. Във Франция те написаха най-славната страница в скромната си до момента футболна история. Показаха, че умеят да играят съвременен футбол, при това с успех. Бяха равностоен опонент на традиционни футболни нации каквито са Португалия и Унгария. Надиграха други такива като Австрия и Англия. Допуснаха само една загуба – вероятно от бъдещия европейски шампион. Какво повече може да се иска от един абсолютен дебютант …

Снимка: rus.delfi.lv