Акценти
Начало / ЕВРО 2016 / ЕВРО 2016 – Финалът: Насила не става

ЕВРО 2016 – Финалът: Насила не става

Европейското първенство по футбол вече е история. Тя обаче бе написана със „златни“ букви във футболните анали на Португалия, защото отбора й завоюва първото си голямо отличие – титлата на Стария континент. Какъв по-хубав подарък от съдбата за една нация, дала толкова много на най-популярната игра в света. Селекцията на Фернандо Сантош превърна в реалност този блян. Стори го гросмайсторски, с много себераздаване и най-вече разум. Да, „мореплавателите“ имаха в състава си най-ярката футболна звезда през тази година – Кристиано Роналдо. Не това обаче бе най-големия й коз по пътя към триумфа. Дори напротив – капитана не потърси бляскава самоизява, а подчини безспорните си качества в услуга на общото благо на колектива. През цялото първенство се видя какъв е статута на Роналдо тима. Дори и когато го прегръщаха съотборниците му в отношението им се усещаше, че го боготворят. Той обаче отказа ролята на примадона и се бореше, тичаше, страдаше и радваше редом с тях.

Главната роля за успеха е на Фернандо Сантош. Изграденият от 61-годишния селекционер тим видимо не превъзхождаше спортно-технически Франция, Германия, Италия, Испания или Хърватия. Въпреки това вдигна титлата. Заслугата е на Сантош. В неговия почерк липсва красивата игра и това се потвърждава от визията на предишните му отбори. Той самия го каза след груповата фаза. Най-важно е постигането на целта, а това оправдава средствата. На току що завършилото първенство пределно ясно се видя, че специалиста не разполага със звезди с изключение на Роналдо. Тогава не му оставаше друго освен да компенсира отсъствието им с останалите предимства, с които е характерен португалския футбол. Те най-ярко изпъкнаха в последните им два мача. Още в самото начало полуфинала с Уелс и финала с Франция се видя, че Португалия няма как да се надиграва успешно със споменатите съперници отговаряйки на агресията и физиката им. Тогава заложи на тактика, техника и продължителното спокойно разиграване. Така след като „прибра“ топката стопира устрема на противника. Казано кратко – накара го да играе по удобен за тях начин. Резултатът –  в дълги периоди в споменатите двубои и Уелс и Франция не знаеха как да реагират и играта им загуби блясък, но по-важното продуктивност. Тази стратегия не се открои така ярко в предишните мачове и най-вече в тези от груповата фаза, защото съперниците бяха от по-ниска класа и нямаха амбиции да влязат в доминиращата роля в битките. Така залагайки на предимствата си, португалците неутрализираха до минимум посредствените си страни и достигнаха до заветната цел – титлата.

Франция обаче не успя да го стори. Подходът им бе добре познат, но сега не сработи. Веднъж участник в него бе и селекционера Дидие Дешан – на Мондиал 98. Тогава пак на „Стад дьо Франс“ той вдигна купата като капитан. Снощи очакваше, че пак ще го стори. Вярваше, че ще стане по същия начин, както преди 18 години. Именно за това заложи на същия сценарий – безпроблемно излизане от групата, а когато дойдоха мачовете на истината /срещу Германия и Португалия/ с финна, но достатъчна съдийска помощ. Последната помогна срещу немците – италианеца Никола Рицоли упорито избягваше да отсъжда наказателни удари в опасна близост до вратата на Уго Лорис, давайки знак с ръка играта да продължи. Едва ли случайно Марк Клатенбърг бе определен да ръководи финала. Обяснението, че британските рефери пускат по-свободна игра вече е изтъркано. Снощи англичанина дори не отсъди фаул за бруталното нарушение на Димитри Пайе срещу Кристиано Роналдо. Така френския замисъл за извадят най-добрия от състава на съперника успя без дори да получи забележка. Връщайки се на онова световно първенство през 1998 година си спомняме за същите издевателства и пак на финал срещу друг Роналдо – бразилеца. Тогава обаче замисъла успя, но не и сега. Защо?

„Петлите“ са достигали по пет пъти до полуфиналите на световни и европейски първенства. Настоящият им тим обаче е най-слабия от всички предишни селекции, класирали се сред четирите най-добри.

Тимът на Дешан не впечатли с нищо, освен с познатия ентусиазъм на всеки домакин. Че „петлите“ не са афиширания страховит отбор се видя още на старта им срещу Румъния. Тогава пак с голяма доза късмет /както срещу Германия/ измъкнаха победата. После мъките продължиха и срещу Албания. Не беше лесно и срещу Ейре. Немците пък ги надиграха, но сами се биха.

Франция започваше всеки мач във вихрено темпо, но скоро след това … сама го намаляваше. В играта им липсваше почерк и всичко се развиваше според случайността. Адмирации за Дешан, че е успял да изгради тим от тези футболисти от средна класа. Това обаче не стига за преследване на висши цели. Е, как да вземе титлата. Насила не става …

Прочетете също:

За 50-ти път в Плевен ще се проведе  лекоатлетическата щафета и крос „Обиколка на Военноисторическите музеи“

Юбилейното 50-о издание на лекоатлетическа щафета и крос „Обиколка на Военноисторическите музеи“ ще се проведе ...