Д-р Николай Славов: Между 5 и 20% от жените във фертилна възраст страдат от ендометриоза

Д-р Николай Славов е от екипа на МБАЛ „Авис Медика“ – Плевен, която е един от 100-те изследователски центрове в САЩ и Европа, в които се извършва проучване на заболяването ендометриоза. Това е поводът за разговора ни с д-р Славов, за да научим повече подробности за заболяването. Д-р Славов и д-р Богданова през целия месец март ще извършват безплатни прегледи в рамките на Месец на ендометриозата в  ДКЦ и МБАЛ „Авис Медика. 

– Д-р Славов, какви са причините за развитие на ендометриоза?

– За съжаление, до момента няма категорични доказателства за нито една от многобройните теории. Най-старата от тях е за  т.н. „ретроградна менструация“ – т.е. по време на цикъла менструална кръв и ендометриална тъкан попадат през маточните тръби в малкия таз и се имплантират в тъканите. При всеки цикъл в тези участъци се наблюдават същите процеси като в маточната кухина – отпадане на лигавицата и кървене. Околната тъкан реагира с неспецифична възпалителна реакция в стремежа си да ограничи процеса. В резултат се формира неспецифичен възпалителен вал от съединителна тъкан около ендометриома, водещ до сраствания и промяна в структурата на околните тъкани. Това е и основната, но не единствена причина за стерилитет при жените с ендометриоза.

– Каква е честотата на заболяването?

– Около 5-20% от жените във фертилна възраст, най-често в групата 30-40 години са засегнати от заболяването. Това разбира се са приблизителни стойности, защото има и случаи, протичащи без оплаквания.

– Какви са най-често срещаните симптоми?

– На първо място – болката. Типично по време на цикъл – умерено до силно изразена ниско в корема, нарастваща прогресивно с годините, налагаща използването на болкоуспокояващи медикаменти в покачващи се дози. Много често болка при полов акт, при дефекация, при уриниране. При случаите с множество огнища в малкия таз може да са налице и почти постоянна болка, тежест, неприятно усещане в тазовата област до степен на сериозно засягане на психоемоционалното състояние и възможността за извършване на ежедневни дейности на жената.

Друг симптом са неправилни маточни кръвотечения и/или обилни менструации. Този симптом е типичен за жените с аденомиоза /наличие на ендометриум в мускулатурата на матката/.

Данните показват, че около 30% от случаите със стерилитет са следствие на ендометриоза, на базата на сраствания, нарушаване подвижността на тръбите, запушването им. В последните години се доказват и нарушения в узряването на фоликулите и отделянето на яйцеклетката. Има доказателства и за нарушения в общия и локален имунитет, препятстващи забременяването.

– Можем ли да говорим за различни форми на ендометриозата?

– Да, най-общо формите на ендометриоза могат да се разделят на извънматочна и маточна /аденомиоза/. Извънматочната е с типична локализация в яйчниците, маточните тръби, тазовия перитонеум или дълбоко проникваща в пространството между ректума и задната влагалищна стена. Към тази група се причисляват и извънгениталните локализации – в различни отдели на коремната кухина или в други органи и системи. Този тип ендометриозни огнища могат да бъдат единични или множествени и с различни размери – от 1мм. до голяма яйчникова киста. Аденомиозата се локализира само в  маточната мускулатура.

– Как става диагностицирането на заболяването?

– Много  често, при типична симтоматика може да се заподозре наличието на ендометриоза само на базата на оплакванията на пациентката. Гинекологичният преглед е от полза при наличие на яйчникови кисти с диаметър над 3см., но също и при намиране на уплътнени, чувствителни и болезнени участъци в малкия таз. От лабораторните изследвания – често е умерено повишен туморният маркер СА-125. Златен стандарт в поставянето на диагнозата си остава трансвагиналната ехография. Налице е типичен ехографски образ в случаите на ендометриозни кисти. Множествените огнища с минимални размери и различна локализация се откриват в хода на лапароскопска или отворена хирургия.

– Какво лечение се прилага при вече диагностицирано заболяване?

Оперативното лечение при наличието на единични яйчникови кисти е напълно успешно и дефинитивно. За съжаление, при разпръснатите множествени форми резултатите не са добри. В над 40% от случаите оплакванията рецидивират няколко месеца след операцията.

Медикаментозното лечение може да бъде симптоматично с  прилагане на различни групи болкоуспокояващи медикаменти, и каузално – хормонално лечение, което подтиска овулацията, прекъсва цикличните промени в ендометриума, намалява дните на цикъла (или го спира) и количеството на менструалната кръв, и има обезболяващ ефект. Първи избор са оралните контрацептивни препарати. Ако при стандартният им прием няма задоволителен резултат, тогава се преминава към продължителен прием, без прекъсване за 6-8 месеца. Прогестини – също водят до липса на овулация, променят ектопичните ендометриални огнища в посока обратно развитие, но употребата им често се съпътства с неправилни маточни кръвотечения, депресивни симптоми, покачване на теглото, напрежение в гърдите. GnRH-агонисти – медикаменти, имащи стимулиращ ефект върху рецепторите в хипофизата, в резултат се създава псевдоситуация на високи нива на естрогени и прогестерон, което от своя страна има за следствие рязко понижаване на отделянето на ФСХ и ЛХ от хипофизата и спиране на цикличните промени в яйчниците и ендометриума. Този тип лечение е свързан със силно намаляване нивото на естрогените и като последица се появяват менопаузални симтоми – горещи вълни, психоемоционални промени, сухота във влагалището, понижено либидо. При продължителна употреба – над 6 месеца, се проявява и още един неблагоприятен симптом –  разреждане на костната структура. Това налага включването на т.нар. add-back терапия – допълнителен прием на естроген/гестагенни препарати. Тези моменти, както и липсата на гъвкавост в приложението им /депо инжекционни форми/ ограничават употребата им до период с продължителност 6 месеца. GnRh-антагонисти – медикаменти блокиращи GnRh-рецепторите, таблетарна форма, с гъвкава дозировка позволяваща намирането на подходяща доза с липсващи или минимални странични ефекти. Частичното или пълно подтискане на естрогенната продукция е в зависимост от дозата  на медикамента. Лесният прием, възможността за промяна в дозировката, минималните странични ефекти позволяват удължаване периода на лечение до постигане на желания резултат – ликвидиране на ендометриозните огнища.

Linzagolix e нов орално активен GnRH-антагонист. В завършената 2b фаза на клиничното проучване са доказани зависими от дозата ефекти върху симптомите на ендометриозата и минимално намаляване на костната плътност, което спонтанно се възстановява след края на терапията.

Месец на ендометриозата в ДКЦ и МБАЛ „Авис Медика”