Тази неделя според православния църковен календар са Месни Заговезни. Те са винаги осем седмици преди Великден. Името на празника идва от това, че се заговява с месни ястия, за да се подготвят хората за предстоящия голям Великденски пост..
На Месни Заговезни на масата се слагат основно ястия от месо, приготвя се баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо.
Следващата седмица до Сирни Заговезни е последната, в която младите могат да се събират да пеят и играят хора. Затова през цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
До Великден (Пасха) следва период на хранителни и духовни пости.
В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.