Днес почитаме Света Варвара

На 4 декември Църквата почита Света Варвара. Родена в знатно семейство, тя приема християнската вяра, което ядосало баща й езичник. Затова той я предал на градоначалника и след това лично я обезглавил.

В Православието Света Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и причестят. В българските вярвания Света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката. Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се разболяват. За здраве, за омилостивяване на болестите и за да бъде отнесена надалеч Баба Шарка, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата.

Народът смята, че тя, заедно със Свети Сава, е сестра на Свети Никола. Народното поверие гласи: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”. Празникът е наричан още Женска Коледа. На този ден млади девойки „варварки“ с нови премени обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно. Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището – за да може Баба Шарка да дойде „да си хапне и отиде“. Върху обредния хляб се палела голяма „варварска свещ“, после стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата. Смятали, че свещта има магически свойства и я пазели през цялата година. Вярвали, че ако я запалят при буря или градушка, тя ще се разпръсне и че ще помогне, ако трудно ражда добитъкът. На трапезата се слага пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, боб и други постни ястия, които се прекадяват. Свещта се пали и през другите две кадени вечери – срещу Коледа и срещу Сурва.

Имен ден празнуват Варвара, Варя, Варадин.