Днес отбелязваме Деня на розовата фланелка

Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Идеята на този ден е да се изрази неприемането на тормоз и насилие в училищетo.

За пръв път Денят на розовата фланелка е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис Прайс. Те се обличат в розово, за да символизират своята позиция и неприемане на тормоза в училище.

При откриването на учебната година в тяхното училище група по-големи ученици се подигравали и тормозили един деветокласник, че бил облечен с розово поло, докарвайки го до плач. На следващия ден Дейвид и Травис купили и раздали на съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозеното дете. Тази инициатива бързо става популярна сред учениците от други училища и държави.

Изследване върху здравето и поведението на децата в училищна възраст, проведено от Института за изследване на населението и човека в сътрудничество с УНИЦЕФ показва, че учениците в България са сред челните десет от общо 43 изследвани страни, засегнати от проблема „училищен тормоз“. Дискомфортът и отчуждението от училище, ниският успех и тормозът утвърждават рисковите поведения сред юношите.

Агресията, желанието за надмощие, избиването на комплекси, грешките на израстването не са от вчера. Но днес всичко изглежда и вероятно е много по-сериозно, с повече и по-чести сериозни последици заради големият отзвук, който всяка подобна проява получава.

„Славата“, която насилниците получават от негативните коментари по телевизията и в интернет ги кара да са все по-агресивни, все по-забележителни, за да се почувстват поне за малко значими. Защото детската агресия е точно това – отчаян крясък на системно пренебрегвано дете. Заклеймяването на по-буйните деца от най-ранна възраст като „лоши“, неадекватната спрямо съвременните деца учебна програма, неразбирането от страна на учители и родители трудна възраст, каквото е пубертета – всичко това води до ужасяващите сцени, на които ставаме свидетели.

Класовете и съучениците са умалено копие на обществото и средата, в която детето ще се движи като голямо. „Умалено“, но всъщност изопачено заради незрялата нервна система, бушуващите хормони и незнанието как да реагира детето в дадена ситуация. Като над една трета от всички ученици споделят, че са ставали поне веднъж обект на насилие или тормоз в училище, на физическа и вербална агресия, в рамките на една година.