На 3 февруари Православната църква почита паметта на Свети Симеон Богоприемец или Свети Симеон праведни. Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил. На свети Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия, когато стигнал до глава 7 стих 14, решил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен спрял ръката му: „Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи“. Според протоевангелието на Йаков Симеон станал свещенник в Йерусалимския храм , в който бил донесен Иисус Христос 40 дни след раждането му.
В народния календар зимният Симеоновден се приема за особено лош ден през годината. За да не се родят децата им с белези и рани по тялото или сакати (името Симеон в превод от гръцки означава белег), невестите не трябва да работят на този ден. Особено строго се внимава да не режат с нож и ножица, да не шият с игла. Спазва се и забрана за сексуални контакти, защото се вярва, че ако се зачене дете през тези дни, то ще се роди със „зашити” уста и пръсти. За здравето на децата си майките раздават питки, намазани с мед.
В българския народен календар на 3 февруари се отбелязва Ден на сеяча. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”.
На 3 февруари имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника